fb
Ревюта

„Моята орис“ – един женски глас от далечен Иран

4 мин.
moyata-oris parinush sanii

moyata-orisИран, жени, ислямска революция, уредени бракове….. Достатъчно съставки за една сълзлива мелодрама, удобно съвпадаща с популярните клишета относно ислямските държави.  Но книгата на Паринуш Сании „Моята орис“ (изд. „Жанет 45“) е далеч от евтината сензация. Интелигентно и с характерната резервираност на източна жена авторката повдига завесата на един обикновен ирански дом и ни предлага автентичен поглед както към сложната плетеница на семейните отношения, така и към драматичните политически промени в Иран в периода между 60-те години до наши дни.

Масуме е скромно и ученолюбиво момиче. Тя среща първата си любов по пътя за училище и макар отношенията им да се ограничават до погледи от разстояние, братята й решават, че честта на семейството е опетнена. Те я омъжват насила за член на тайна комунистическа групировка, който бива екзекутиран от новия режим след падането на шаха Реза Пахлави от власт. Като вдовица тя се посвещава на оцеляването и доброто възпитание на трите си деца, докато срещата с първия й любим не я поставя пред един почти невъзможен избор.

За читателя е огромно предимство да може да се докосне до тази история чрез разказа от първо лице. Сдържаността и спокойствието, с които Масуме предава най-драматичните страници от своя живот, впечатляват. В нейната култура личните емоции не са за показ, а остават дълбоко скрити, споделени единствено с най-добрата приятелка от детинство. Жената е символ на устойчивост, тя е предопределена да посреща всякакви поврати на съдбата с една- единствена грижа – да запази семейството си и доброто си име. Критичният поглед на героинята , интелигентното й вглеждане в себе си и мотивите на хората около нея разкриват цената, с която се плаща този успех.

Пасивността се явява като единствената възможна форма на съпротива, начин да запазиш някъде дълбоко в себе си своето „аз“. Масуме бързо научава, че обществото ще се опитва да й налага всевъзможни модели – всеки път с убедеността, че са единствено правилните. Докато в бащиния дом набожният й брат я упреква, че не спазва достатъчно стриктно правилата на ислямското поведение, по-късно съпругът й ще я поучава относно „религиозните заблуди“ и ще изисква от нея да се държи като модерна жена. Във водовъртежа на политическите размирици днешният идол бързо се оказва утрешният враг на народа. Тя се опитва да възпита децата си като мислещи хора, които да не се поддават на увлеченията на различни групировки и на колективните течения, а да изграждат самостоятелно своите възгледи и да ги отстояват. За съжаление, накрая те се оказват вплетени в мрежата на същите традиционни схващания, от които цял живот се е опитвала да се освободи, и като че ли това е най-голямото й поражение.

Паринуш Сании пише скромно, безизкусно, а в същото време в стила й има някакво изящество. Бързо се потапяш в нейния разказ и не усещаш как те води по нишката на действието. Огромно достойнство на писателска й позиция е отхвърлянето на крайни мнения. В основния мотив на романа за наложените бракове и правата на жените в иранското общество тя не търси сензация и преднамерено драматизиране, а задълбочен анализ на последиците от това скрито насилие.

Всяка подобна книга се явява посланик на културата, която я е създала. Чрез прозата на Паринуш Сании можем да се докоснем до съкровените мисли на иранската жена, макар и в лицето на един обобщен литературен образ. Тази емпатия, която възниква между читателя и героинята Масуме, вероятно е една от причините за успеха на романа. Макар да е забраняван на два пъти в родната й страна, той е претърпял вече 20 издания и е начело на класацията за най-продавани книги в Иран за всички времена. В Италия „Моята орис“ печели награда „Бокачо“ за най-добра преводна книга. Правата му са продадени в 26 държави.

Очаквайте интервюто, което авторката Паринуш Сании ще даде специално за „Аз чета“ по време на гостуването си в България!

Премиерата на „Моята орис“ ще се състои на 25 юни 2014, сряда, от 18 часа в галерия PhotoSynthesis, бул. Васил Левски 57, София, и на 26 юни 2014, четвъртък,  в 18 часа в  Студио 1 на БНР, ул. Дондуков 2, Пловдив.