fb
Издателски проектНовини

Първият „Читателски дневник“ за възрастни вече е тук

3 мин.

В рубриката „Издателски проект“ ви представяме специалните заглавия с необичаен замисъл, които излизат на българския книжен пазар. Една такава смела идея привлече вниманието ни броени дни преди коледните празници – „Читателски дневник“ на издателство „Orange Books“. Ние лично не сме попълвали такъв, откакто бяхме деца, но този тук е насочен към възрастните читатели и носи съвсем различен дух. Всичко в изданието е винтидж и уютно – от платнените твърди корици, навяващи спомени за ретро библиотечните серии, през ласето за отбелязване на страниците, до шрифта, наподобяващ този на пишеща машина. Разговаряме със съставителките Савина Николова и Десислава Желева, които ни разказаха какво ги е вдъхновило и какви според тях са предимствата на хартиения читателски дневник пред виртуалните платформи, предлагащи същите функции.

Деси (ляво) и Сав (дясно) със своите читателски дневници (снимка: Orange Books)

Как дойде идеята за читателски дневник – формат, който сме свикнали да свързваме с училище?

Савина: Честно казано, идеята е в главите ни от поне 6-7 години. Тогава още работехме като книжари в „Orange Center“. Винаги сме се питали защо има читателски дневници само за деца. Оттогава идеята отлежава в главите ни, макар и да не сме се занимавали с книгоиздаване по ония времена.

Десислава: Един наш гениален колега (Румен Нинов) беше главен инициатор на начинанието. И всички след това скочихме в кюпа. Отне ни известно време да се наканим да го направим, тъй като често имаше други неща, които го отлагаха. Но вече е факт.

Защо се спряхте на ретро излъчването при оформлението на изданието?

С: Някак дойде от само себе си. Първоначално Деси се захвана с конструирането на текста, на места се включих и аз, макар и по-малко. Оформлението се случи по естествен начин, тъй като сме си го правили сами.

Д: Ние сме възрастни хора (смее се), падаме си по ретро нещата.

С какво бихте убедили онези, които активно използват виртуални читателски дневници като Goodreads, да посегнат и към хартиения им еквивалент?

С: Ще прозвучи адски банално, но нищо не може да се сравни с докосването на хартия. Да отделиш време и да попълниш подобно нещо е много повече от това да цъкнеш три пъти с мишката. А и ни напомня за едни по-безгрижни времена, когато социалните мрежи не съществуваха.

Д: Много обичам дневници, тетрадки, тефтери… Всичко, което остава и което можеш да намериш случайно след много години и да се сцепиш от смях какви си ги писал и мислил. Същото е и с читателския дневник. Истинската му ценност ще проличи след години, когато притежателят му го е забравил. И когато го намери случайно. Това нещо машина дава ли ти го? Не.

Смятате ли, че читателският дневник е предназначен само за очите на попълващия го, или част от замисъла е притежателят му да го сподели с други читатели?

С: За мен е по-скоро личен дневник, който не е предназначен за чужди очи. Поне моят е такъв. Има нещо яко в това да знаеш, че е само за твоите очи.

Д: Не го раздавайте като хляб на бездомни. Това са лични неща.

Кои са първите книги, които ще попълните във вашите читателски дневници?

С: Аз започнах моя с „Далечна светлина“ на Софи Лагуна. В момента чета нея и вече е записана в дневника ми.

Д: Моята първа попълнена книга е „Произход“ на Дан Браун, след което продължавам с „Мечокът и Славеят“ на Катрин Арден.

Ето и малък поглед сред страниците на „Читателски дневник“: