В най-новата си книга „Пътеписи за душата на България“ (изд. „Хермес“) Ивинела Самуилова пътува до различни краища на страната, като избира не толкова известни маршрути. Героите на тези странства са самата Ивинела, нейният придружител в приключенията Венци и интересните личности, с които двамата се запознават по време на всяко пътуване.
Пътеписите включват истории за чипровски килими и забравени странджански обичаи, пътешествие край бреговете на Дунава, посещение на ферма за охлюви, спиращи дъха планински гледки, рецепти за специфични местни ястия, срещи с необикновени хора… Списъкът е безкраен, каквито са и чудесата, които нашата страна може да предложи на всеки любопитен пътешественик.
Авторката описва не само обиколката си на съответното място, но и моменти от неговото минало, исторически личности или събития, с които е свързано, както и характерни за региона обичаи, легенди, занаяти. Има и полезни насоки за пътуващите относно интересен ресторант, хубав хотел или гледка, на която почитателите на туризма могат да обърнат внимание. Всичко това е поднесено умерено, без книгата да се превръща в туристически справочник. Самите пътеписи са интригуващи, без да изненадват с нещо грандиозно, и могат да се четат наведнъж или поотделно, като кратки разкази, които да внасят глътка свеж въздух в сивото ежедневие.
Задължителна спирка във всяко населено място е църквата. Всъщност Бог и духовното заемат основно място в книгата и на читателите, които на са религиозни или отворени към подобни теми, това може да се стори прекалено. Текстът често включва и лични коментари, впечатления и размисли, които пътуването е предизвикало у Ивинела. Този подход ми допада, защото внася доза поетичност в историите, даде ми възможност да опозная писателката и да съпреживея пътешествието й, но може да не се хареса на по-практично насочените хора.
„Пътеписи за душата на България“ е една своеобразна разходка сред забравените места, традиции и история на страната ни. В книгата Ивинела повдига и някои сериозни въпроси за опазването на културното наследство и липсата на грижа и внимание към историческите паметници, църквите, селата. Някои от описаните случки навяват тъга, други – носталгия за онзи по-простичък и като че ли по-радостен живот от миналото.
Най-дълбока следа в съзнанието ми обаче оставиха срещите на писателката с различни предприемчиви личности, които се опитват да постигнат някаква промяна, да създадат нещо свое или да съхранят вярата и традициите за следващите поколения. За мен душата на България се отразява именно в борбеността и делата на тези хора, а фактът, че ги има, ме изпълва с надежда.
Не пропускайте да гледате разговора ни с Ивинела Самуилов във втория брой на рубриката ни #Писателите на 30 април от 20:00 ч. на страницата ни във Фейсбук! Можете да задавате въпроси в коментари, а ние ще се погрижим тя да им отговори.
Специално подбрахме 10 вдъхновяващи цитата от книгата, които ще намерите тук. Не пропускайте и ревюто ни за „Бабо, разкажи ми спомен“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
