Ърнест Шакълтън е британски пътешественик и изследовател на Анктартика, който участва в няколко експедиции за проучване и покоряване на Южния полюс.
„Пътешествието на Шакълтън“ разказва за експедицията, която Шакълтън оглавява през 1914-1916 година. И впечатлява с мащабността, смелостта (или безразсъдството) на мъжете, предприели това изключително рисковано начинание.
Планът за прекосяване на Антарктида е наистина грандиозен. Той предвижда организирането на две отделни експедиции, една откъм море Рос, а другата откъм море Уедъл. Първата трябва да подпомогне с провизии втората, която е натоварена с основната задача – да премине по напълно неизвестния път от море Уедъл, през Южния полюс до базата на море Рос.
Грил се съсредоточава върху експедицията по море Уедъл, която се състои от 28 мъже и 69 кучета и е водена от Шакълтън. Разказът е вълнуващ, с много подробности за несгодите, подвизите и всекидневието на екипажа. Но преди всичко това е документална история за куража да се изследва непознатото и за силата на човешкия дух, който може да се справи с всичко, ако следва девиза: „С издръжливост побеждаваме“.
„Пътешествието на Шакълтън“ се чете на един дъх, от корица до корица, защото просто ти отказва да я оставиш. Множеството интересни факти разпалват въображението и любопитството и читателят иска още и още. Какви са били корабите по онова време? Каква е била храната и как е възможно да се носят провизии за няколко години напред? Кой би тръгнал през ледената пустош? И защо? Толкова много отговори, които ще бъдат търсени и намерени. И толкова много вдъхновение за храброст в преследване на мечтите и/или невъзможното.
Книгата „Пътешествието на Шакълтън“ (изд. „Рибка“) на Уилям Грил е увлекателна, информативна, провокираща любопитството и с поучителни изводи, които никъде не са написани, но които читателят неизбежно ще достигне. Нека прибавим твърдите корици, картите с маршрути и страхотните илюстрации, които сякаш оживяват, и няма как да не определя тази книга като просто страхотна!
Още едно ревю за Шакълтън можете да прочетете в блога „Алиса в чизми“.
