„Писателите никога не получаваме възнаграждение за труда си. Плащат ни за продукта.“ Тези думи на австралийската писателка Дженифър Милс звучат като диагноза за състоянието на съвременното книгоиздаване. Все повече автори, редактори и книжари предупреждават, че книгите се създават и публикуват с темпо, което не оставя достатъчно време за качествена работа.
В статията си за The Guardian, австралийската писателка, редактор и литературен критик Катриона Мензис-Пайк поставя неудобен въпрос: какво губим, когато книгите започнат да се създават и публикуват твърде бързо?
Мензис-Пайк разказва историята на млада авторка, представена с псевдонима Ребека. Докато преглеждала коректурите на дебютната си нехудожествена книга, тя открила, че цяла ключова глава е премахната без нейно знание. По-късно се оказало, че това е било съзнателно редакционно решение. Проблемите не свършили дотук – коректорите задавали неадекватни въпроси, а в първия тираж останали сериозни грешки, включително промяна в името на важен персонаж по средата на книгата. „Имах чувството, че просто се опитват да ме избутат през вратата и да издадат книгата възможно най-бързо“, разказва тя.
Според специалисти в бранша това вече не са изолирани случаи. Австралийската изследователка и редактор Алис Грънди говори за „свито време“ – ситуация, в която всички етапи от издателския процес са съкратени до минимум. Редактори, коректори, дизайнери и маркетингови екипи работят под постоянен натиск да подготвят все повече заглавия за все по-кратко време.
Цифрите показват мащаба на явлението. Данни на NielsenIQ BookData сочат, че през 2024 г. в Австралия са били планирани за публикуване над 9 400 печатни заглавия. В това число влизат художествени книги, учебници, самостоятелно издадени произведения и преиздания. Към тях трябва да се добавят и хилядите електронни книги, които изобщо не попадат в статистиката. Резултатът е претоварен книжен пазар, в който дори добрите книги трудно намират своето място.
Книжарят Алън Шиърдаун от независимата книжарница New Edition Books в Пърт признава, че всяка година му се предлагат много повече книги, отколкото може реално да зареди. „Винаги ми показват повече книги, отколкото бих могъл да държа на рафтовете си“, казва той. Това означава, че много заглавия получават минимален шанс да бъдат забелязани.
Изследване на австралийски учени проследява така наречения „жизнен цикъл“ на книгите. Според резултатите новите заглавия обикновено остават по книжарниците около три месеца. Ако не постигнат достатъчно продажби през този период, те се връщат на издателите или изчезват от пазара. Любопитното е, че някои от най-значимите съвременни австралийски книги са се нуждаели от много повече време, за да достигнат до широката публика. Успехът им не е дошъл за седмици, а чрез постепенно натрупване на читатели, препоръки и обществен дебат.
Особено показателен е примерът с две книги, които днес се смятат за важни за австралийската литература и обществен дебат No Friend But the Mountains от Бехруз Бучани и Dark Emu от Брус Паскоу. Изследване на австралийски учени, цитирано от Катриона Мензис-Пайк в публикацията ѝ за The Guardian, показва, че и двете заглавия са се нуждаели от значително повече време от обичайните три месеца, които книжарниците отделят на новите книги. Техният успех не идва мигновено. Те постепенно намират читателите си чрез препоръки, дискусии, читателски клубове, медийни публикации и обществен разговор. Днес и двете книги са широко разпознаваеми, но ако бяха оценявани единствено по бързината на продажбите си, вероятно никога нямаше да достигнат влиянието, което имат сега.
На другия полюс стои книгата The Mushroom Tapes от Хелън Гарнър, Клоуи Хупър и Сара Красностейн. Тя е създадена по повод един от най-обсъжданите съдебни процеси в Австралия и излиза само четири месеца след обявяването на проекта. Благодарение на огромния медиен интерес книгата веднага попада във витрините и книжарските класации. Това е пример как актуалността може да осигури бърз успех. Но както отбелязва Мензис-Пайк, бъдещето на литературата трудно може да се гради само върху книги, написани и издадени с темпото на новинарския поток.
Проблемът има и икономическо измерение. Според проучване на Creative Australia средният годишен доход на австралийски автор от писане е едва 18 200 австралийски долара. За мнозина литературата остава втора професия или дейност, която трябва да се съчетава с друга работа. В същото време от писателите все по-често се очаква сами да участват активно в маркетинга и популяризирането на книгите си.
На този фон някои малки независими издателства избират различен път. Издателката Емили Ричес от Aniko Press разказва, че е работила три години върху първата книга на издателството си, която е сборник с разкази на млад австралийски автор. „Искаме да издаваме добри книги и да се грижим за процеса“, казва тя. Според нея истинският успех не е книгата просто да бъде продадена, а да достигне до читатели, които действително ще я оценят.
Тази история далеч не е само австралийска. Навсякъде по света издателският сектор се сблъсква с нарастващи производствени разходи, конкуренция от дигиталните медии и натиск за непрекъснато предлагане на ново съдържание. Но книгите имат една особеност – те не са създадени за бърза консумация. Добрата книга изисква време, за да бъде написана, редактирана и прочетена. А понякога са нужни и години, за да намери своите читатели.
Може би именно затова библиотеките имат толкова важна роля днес. Докато книжният пазар често измерва успеха в седмици и продажби, библиотеките дават на книгите втори, трети и десети шанс. Те пазят заглавията отвъд краткия шум около премиерата и позволяват на стойностните истории да продължат живота си. Защото литературата рядко печели от бързането. Но почти винаги печели от времето.
