“Няма чужди земи. Пътуващият е този,
който единствен е чужд.”
Робърт Луис Стивънсън
Едни от най-хубавите и ярки спомени от моето детство са пътуванията със семейството ми из България. Докато растях, пътувахме често – още от много малки баща ми ни водеше по планините, ходили сме по язовири за риба, из гори и поляни за мащерка и бъз, обикаляли сме черни пътища в търсене на пещери и скрити манастири, водопади и лековити изворчета… С времето осъзнах, че късметът и щастието да попаднеш в “пътуващо” семейство не се случват толкова често. А именно пътуването като дете има възможността да те промени завинаги, да те накара не само да обичаш пътя с всичките му неудобства като дом, но също така да отвориш очи за красотата на природата, за добрината на хората, за щастието на свободата да си любопитен, да търсиш и да оценяваш “дивите места”.
“Пътеводител на дивите места” на Оля Стоянова и Живко Джаков е книга, която аналогично на “пътуващото семейство” има силата да промени възприятията ти за България, за пътуването и за мястото, на което живеем. Написана е с голяма любов към всички открити от авторите диви места и пътя като начин за предаване на скрити, забравени или неразказвани истории. Нежна като скъп спомен, любопитна като загадка, увличаща с прекрасен език и стил, тази книга те предизвиква да мечтаеш, да пътуваш и да обичаш много земята, хората и див(н)ите места тук, в България.
В този нетрадиционен пътеводител няма да намерите карти и ясни инструкции как да стигнете до конкретно място. Тук има изпитани съвети, случки и впечатления, запечатани кадри от преоткриването на непознатата родина, успяла да се опази до голяма степен от опустошителния масов туризъм.
Защото това не е книга за туристи, а книга за пътуващи, за хора, които не търсят удобства, комфорт и мързелива почивка, но търсят красотата на приключението да си близо до земята, до водата и тревата, да изживееш истински всяка крачка, всяко изкачване, всяко намокряне в снежните потоци и всяка среща с хората и техните истории по пътя.
Едва когато можеш да си позволиш всички тези “луксове”, когато и искаш истински да им се насладиш, то никак няма да е трудно да откриеш как да стигнеш до черните пътища, пещерите и дивите места на Оля Стоянова и Живко Джаков. Защото, както казва Хенри Милър, пътуването никога не е място, а нов начин, по който виждаме нещата.
И наистина тази книга може да промени начина, по който виждаме нещата, може да промени отношението към природата, към миналото и останките на историята, към бъдещето и възможността за пътя не като бягство в една чужда земя, а като търсене на непознатата своя родина.
