„Пътувам сама“ (изд. „Емас“) е дебютен роман за норвежкия музикант Фроде Сандер Айин, представящ се под литературния псевдоним Самюел Бьорк. Нямам представа какви са музикалните качества на този човек, но смятам, че писането е изкуството, с което задължително трябва да продължи да се занимава.
Това е първата книга от криминална поредица, чието действие се развива в норвежката столица, с водещи персонажи детективите Мия Крюгер и Холгер Мунк. Началото заварва младата жена в ужасяващо разположение на духа. Животът на Мия гасне, защото е направила най-страшния избор – да унищожава тялото и душата си малко по малко. Така, както сестра ѝ е погубила себе си – с много наркотици.
Навярно Мия би довела решението си до фатален изход много по-отдавна, ако от уменията и интелекта ѝ не зависеха десетки чужди животи, които вечно се оказват по-важни от нейния собствен. Този път обаче няма какво да се обърка, решено е. Тя е сама. Изцедена. А краят вече е толкова близо…
Знаете как е – помисли ли човек, че вече няма какво да се обърка, всичко намира начин да се сгромоляса, независимо от подготовката. Защото животът е точно това, което ни се случва, докато си правим други планове, без значение колко смъртоносни. Крюгер може и да не иска да е сред живите криминалисти, но случаят на мъртвото момиченце, намерено увиснало от едно дърво на въже за скачане, изисква всяка частичка от способностите и интуицията ѝ. Холгер Мунк е много добре запознат с този факт и категорично държи точно тя да е начело на екипа, който води разследването.
Мунк дава всичко от себе си, за да изкара Мия от скривалището ѝ, но усилията му почти отиват напразно. Тогава самата Мия открива важна следа по случая. Загиналото момиченце, облечено в кукленска рокличка и окичено с табелка „Пътувам сама“, няма да е последната жертва на болния мозък, който му е отнел шанса да порасне. Задачата на ословската криминална служба е повече от отговорна, защото колкото по-бързо властите успеят да открият убиеца, толкова по-малко деца ще умрат.
Самюел Бьорк (снимка: Ahlander Agency)
„Пътувам сама“ е майсторски написан дебют, който много харесах. Бьорк не е прекалено многословен и не става досаден в нито един момент. Той дава на своите читатели възможността да се запознаят отблизо с всички водещи фигури в историята. Благодарение на подхода му знаем как разсъждават и какво виждат Крюгер, Мунк и колегите им, имаме добър поглед над работата им и развитието на случая. Нещо повече – наясно сме и с личните им драми, които до голяма степен предшестват събитията. Успяваме да надникнем в главите и преживяванията и на лидерите на сектата, около която се върти част от сюжета. Все ми се струва, че предупрежденията, които сме чували за такива организации, са малко, щом все още има хора, подлъгващи се от обещанията им за вечност и пр.
Образът на Мия Крюгер е симпатичен и запомнящ се. Една дълбока човешка драма е изградила и същевременно разрушила същността ѝ. Никой не е застрахован, че няма да го сполетят толкова тежки препятствия – човешки психики и съдби се сриват и от много по-малко от това, което ще узнаете за Мия. Мислех за тази героиня няколко дни, след като приключих романа, което е сигурен знак, че „Пътувам сама“ наистина си е заслужавала всяка моя свободна минутка за четене.
Нямам търпение да намеря време да се потопя и в страниците на „Совата“ – втората книга на Самюел Бьорк от поредицата за Мунк и Крюгер. Разчитам, че ще се окаже също толкова увлекателна, колкото и предшественичката си.
Гледайте и ревюто на Габа за „Пътувам сама“ в буктюб канала „Bookadore“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
