„Пазителят“ (изд. „Пергамент Прес“) на американката Лоис Лаури е юношески роман, публикуван за първи път през 1993 г. Носител е на много отличия, сред които медала „Джон Нюбери“ за 1994 г., и е включен в списъците за четене на американските училища. В същото време е и една от най-оспорваните книги в САЩ през 90-те години според Американската библиотечна асоциация (ALA). По книгата е направен и игрален филм от тази година.
Светът в „Пазителят“ е предсказуем, подреден, удобен, сигурен, но и безцветен. Той е лишен от болка, насилие, но и от истинска радост, любов и необходимост да решаваш лично каквото и да било. У 12-годишния Джонас няма нищо особено, нито пък отличително. Изобщо в неговия свят е трудно да намериш различен човек. Животът на всички в общността е еднакъв. Всъщност „нещастието“ да си различен от останалите е най-големият позор, а най-голямото наказание е напускането на общността.
И все пак Джонас се оказва различен. Като всички 12-годишни и той получава назначението си на традиционна церемония. Избран е за Пазител – човекът в общността, който съхранява спомените на човечеството за отминали времена, усещания, чувства. Старейшините се допитват за съвет до Пазителя, когато са изправени пред непозната ситуация, с която нямат предишен опит. Джонас получава от стария Пазител спомените, но новото знание променя отношението му към установения начин на живот и поражда желание за драстична промяна. Новият Пазител е изправен пред нуждата да направи избор.
Книгата е писана преди 20 години и това се забелязва. Няма да намерите никакви технологични заигравки, нито напрегнато и задъхано действие. Акцентът и чарът на романа е в постепенната среща на Джонас с натрупаното човешко познание, емоции и преживявания и плавната, но неизбежна, вътрешна промяна, която целият този опит носи.
Лаури успява да ангажира интереса на читателите с противопоставянето на еднаквостта и различията, свободната воля и отказа от право на избор. А точно около това се въртят и основните терзания на тийнейджърите, сега и преди 20 години. Лесно е да попаднеш в капана на уюта да си като всички останали и да не носиш отговорност за живота си. С пристъпването в света на възрастните трябва да вземеш някои от най-важните решения. И ако не разполагаш с натрупан опит за човешката природа, ако не изпитваш истински чувства, как да го направиш? Пък и защо, ако изборът вече е направен от някой друг? „Пазителят“ дава представа за това колко ценно е да държиш на уникалността си и правото сам да допускаш грешки, но и сам да определяш пътя си.
Различията са нещо хубаво. Различията и свободната ни воля ни правят хората, които сме. Невинаги знаем какво да правим с тях и невинаги се справяме успешно, но заредени със спомени за кураж и мъдрост и споделен опит от родителите си, сме напълно в състояние да предприемем шеметното спускане с шейна по склона, каквото представлява животът.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Прочетете още едно ревю за „Пазителят“ тук.
Изгледайте и трейлъра на филма от 2014 г.
