fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Пазителят

2 мин.
pazitelyat_0_1
pazitelyat_0_1„Пазителят“ е едно малко бижу (по-късно разбрах, че е част от тетралогия, но поне резюметата в нета не подсказват сюжетите на четирите книги да имат нещо общо освен сетинга), което от няколко години шества из всички списъци и класации за „най-добри младежки четива“, „книга, която трябва да прочетете, преди да умрете“ и прочее. Корицата с брадатия дядо изобщо не те подготвя за това, което те очаква вътре. Това, което започва като прекрасен роман за детството и съзряването, всъщност е една от най-добрите младежки антиутопии, които съм чела.
В основата на всяка антиутопия стои една утопия – постигнатото съвършено общество, където всички недостатъци на човешките същества са изгладени, изчистени, където чрез система от строги правила всички живеят спокойно, предвидимо… пълноценно. Думи като щастие и любов са станали излишни – те са неконкретни, неподходящи, могат да означават прекалено много неща. А е важно всичко да е еднакво, различието е неприлично и създава дискомфорт за всички в общността.
Това, което отличава „Пазителят“ от повечето младежки антиутопии, е, че не поднася сетинга на готово. Голяма част от авторите, под диктовката на издатели и редактори, опростяват фабулата и сюжета, разказват кое, как, защо. Описват до най-малката подробност обичаите, политиката, правилата. Лоис Лаури не подценява читателите си и оставя сюжетът и героите сами да разкрият подробностите, които придават плът на историята.
Това е общество, което няма спомени. Чувствата не съществуват, те се изкореняват с помощта на медикаменти още в ранния пубертет, а Комитетът определя всичко – кой ще създаде семейство, какво ще работи, кое дете ще получи… Спомените за всичко лошо са изтрити, забравени.
Освен за Пазителят. Единственият, който имам право да знае какво е любов – но няма с кого да сподели това знание. Единственият, който наистина чувства – но няма с кого да сподели тези чувства. Защото няма кой да ги разбере. Когато Джонас, главният герой, осъзнава тежестта на направения вместо него избор, вече е твърде късно. Той няма право да каже „не“, няма право да се откаже, няма право на нищо, освен да се подчинява. Но Джонас вече знае какво е смелост, любов, преданост… време е да опознае и бунта.
Книгата е прекрасна. Без да прекалява с мрачните тонове, Лаури е описала един наистина стряскащ свят. Препоръчвам горещо!