Има книги, които много добре знаеш от кого биха могли да са написани. Особено ако е поезия – там авторът почти не е важен… И искаш да подариш книгата на този човек, но те е страх от болката. Тогава остава само да я четеш и да съпреживяваш. И да се надяваш, че този човек ще осъзнае как някъде някой изпитва същото като него…
„Пепел“ на Корин Хукс е кратка и двуезична. Сякаш единствено ако четеш текста на български и поглеждаш към оригиналния текст можеш да се потопиш докрай. Нямаш избор…
