„Петдесет нюанса сиво“ („Fifty Shades of Grey“) на Е. Л. Джеймс стана популярна в България, преди още да бъде издадена. След всички статии, които изчетох в интернет пространството, включително и тази на Милена Ташева, любопитството ми се разбуди каква е тази любовно-еротична история, по която очевидно всички са полудели. Така че поръчах си книгата от Амазон и започнах да чета, за да разбера дали е просто много шум за нищо или наистина може да се нареди сред запомнящите се любовни истории.
Сюжетът се върти около 21-годишната студентка по английска литература Анастейша Стийл и 27-годишния изключително богат и изключително красив Крисчън Грей. Дотук нищо изненадващо, типичното клише. Героинята е интелигентна, но срамежлива, неосъзнаваща собствената си женственост. Героят е богат, красив и естествено силно привлечен от героинята, нищо, че тя е непохватна и обличаща се твърде обикновено.
Очаквах историята да продължи с всички любовни трепети на една зараждаща се любов и онази еуфория и сърцебиене, съпровождащи всяко начало, което колкото и пъти да го прочетеш, винаги е красиво. Това го има в книгата, но е помрачено от тайната на Грей. А тя е, че той има по-различни сексуални предпочитания, и за да е по-сложно – има проблеми с обвързването. Никога не е имал и не възнамерява да има истинска връзка, като причината за това е, че в детството си е бил малтретиран.
Романтиката в книгата за мен свърши, след като Крисчън предложи на Анастейша договор, в който тя ще бъде негова подчинена, а той неин господар. Като това се отнася за всички аспекти на техните взаимоотношения – облеко, храна, седмични тренировки и т.н. Има цяла една глава, която е посветена само на клаузите в договора, в които фигурира и точка, която дава право на „романтичния” герой да бие с камшик, с пръчка и да извършва друго телесно наказание върху девойката. Това, освен че е необичайно, е и отблъскващо. Единственото, което спасява книгата от посредствеността, са необичайните еротични сцени (поне тези, които са в рамките на нормалното).
Приликата със „Здрач” се отнася до детайлите, като най-добрия приятел, който е влюбен в Анастейша, прекрасното семейство на Грей, майката с много бракове, фигурата на бащата, който не говори много. Но на тази книга й липсва притегателната сила на оригинала. Интересното е, че според статистиката „50 нюанса сиво“ е предпочитана най-вече от семейните жени около и над 30 години, което води и до нарицателното й име „mommy porn”.
Чувствата ми, докато четях, варираха от досада до отвращение. Със сигурност романът ще намери своите почитатели сред хората, интересуващи се от еротична литература и подобни филми, което е най-положителното, с което мога да завърша.
