Този роман едва ли има нужда от представяне. Авторът – още по-малко. И докато чакаме адаптацията на HBO по грандиозния епос „Песен за огън и лед“ от Джордж Р.Р. Мартин да стартира своя четвърти сезон в началото на април, реших, че сега е най-подходящият момент да се завърна към героите, които никога не могат да бъдат забравени.
„Пир за врани“ (изд. „БАРД“) е четвъртата поред книга от фентъзи епоса на Джордж Р.Р. Мартин „Песен за огън и лед“. А какво по-добро начало от пролог, в който се говори за дракони, пие се арборско златно и има загадъчен алхимик?
Действието в „Пир за врани“ започва там, откъдето е свършило в трети том („Вихър от мечове“). Хубавото е, че авторът умело преплита събития от предишните три тома към настоящия сюжет, за да опресни паметта ни и го прави с точния усет там, където трябва.
Събитията в „Пир за врани“ са съсредоточени предимно в и около Кралски чертог, както и на Железните острови и в Дорн. Още съвсем в началото на романа, традиционно за Джордж Р.Р. Мартин, имаме стремителен обрат, който задейства големи последствия. Следват разкази за предимно едни и същи герои, които са ключови (като Церсей, Джайм, Аря Старк, Санса Старк), примесени от време на време с други, по-дребни „рибки“, които обаче може да се окажат добре прикрити акули. Все пак, както казва Петир Белиш Кутрето: „В играта на тронове и най-дребните фигурки може да заиграят по своя воля. Отказват понякога да извършат ходовете, които си им определил.“
До края на романа има, разбира се, още няколко разтърсващи случки, „… че тъмна е нощта и пълна с ужаси…“. В общи линии, „животът на героите е като „пламъче на свещ“ – „всеки блуждаещ полъх на вятъра може да го угаси.“ 
А ето и няколко от най-впечатляващите цитати в „Пир за врани“:
„… че каквото е мъртво, не може никога да умре, а се вдига отново, по-крепко и по-силно…“
„Ако една лъжа е добронамерена, не е нещо толкова лошо.“
„Никоя битка не е безнадеждна, преди да си я повел.“
„Страхът реже по-дълбоко от мечове.“
„Всеки се нуждае от човек, на когото може да се довери.“
„Някои лъжи са любов“.
В заключение мога само да добавя, че в романа „Пир за врани“ читателят просто „потъва в страниците“, „все едно, че всяка страница е дупка към друг свят“. Всъщност, това важи за всеки роман от епоса „Песен за огън и лед“.
Финалът на „Пир за врани“ е неочакван, защото през цялото време четеш в захлас, чудейки се кой ли е героят в следващата глава и дали най-накрая твоят любимец ще стане център на събитията, ала книгата изведнъж свършва. Добре че има нещо като епилог от самия автор накрая, където Мартин обяснява защо някои герои не присъстват изобщо в тази част от епоса, иначе щеше да има сърдити на финала.
А докато чакаме „Ветровете на зимата“ и „Мечта за пролет“ (6-та и 7-ма поред книги от поредицата), може спокойно да преминем към номер 5 (за която чакахме цели 5 години), вече издадена и на български: „Танц с дракони“. И аз подозирам, че тази книга ще е мноого гореща… :)
