Общо 58% от българските 15-годишни не достигат базовото ниво на читателска грамотност според резултатите от PISA 2025, публикувани на 8 септември от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За сравнение, делът на учениците под това ниво е бил 47% през 2018 г. и 53% през 2022 г.
През 2025-а в международното изследване са участвали повече от 760 000 15-годишни ученици от 91 държави. Основният фокус през годината са природните науки, като наред с тях са оценени и уменията по четене и математика. За първи път изследването включва и данни за използването на изкуствен интелект от учениците за образователни цели.
България участва за осми път с 6830 ученици от 211 училища.
PISA не проверява единствено доколко учениците са усвоили учебния материал през последната година. Изследването измерва способността им да използват знанията си в реални ситуации. Следи за готовността да разбират и осмислят информация, да решават проблеми и да вземат решения въз основа на прочетеното.
При читателската грамотност базовото ниво е свързано с умения като намиране на необходимата информация, разбиране на основната идея на текст и установяване на връзки между отделни части на информацията. Резултатите показват, че в България значителна част от учениците срещат трудности именно при тези базови умения. Представянето им при решаването на проблеми също остава под средното за страните от ОИСР.
Данните поставят въпроса не само какво се случва в училище, но и как се изграждат навиците и уменията за четене в по-ранните години.
В позиция, публикувана на 8 септември, организациите, обединени в Националния пакт за четенето, определят резултатите като сигнал за необходимостта от последователна политика за развитие на грамотността и четенето.
Според Пакта уменията, които се измерват на 15-годишна възраст, се изграждат в продължение на години и върху тях влияят редица фактори – семейната среда, достъпът до качествени книги и библиотеки, развитието на езиковите умения в ранна възраст, подготовката на учителите.
От Пакта подчертават, че затова мерките, насочени единствено към учениците в прогимназиална и гимназиална възраст, трудно биха могли да променят фактори, чието влияние започва много по-рано.
Както и друг път сме казвали, проблемът с четенето не е само проблем с четенето. Цифрите, от своя страна, не са само цифри – зад тях стоят хиляди човешки съдби. И от нас, възрастните, зависи дали ще пренебрегнем стряскащата статистика, или ще я променим за своите деца, обобщават от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“.
Сред предложените от организацията мерки са програма за ранно насърчаване на четенето в семейството, развитие на библиотеки в детските градини, редовно финансиране за обновяване на фондовете на обществените библиотеки и укрепване на училищните библиотеки.
Въвеждането на Националната програма с универсален обхват „Първа книга“
Едно от предложенията е въвеждането на национална програма „Първа книга“, която да достига до семействата още от раждането на детето. Идеята е чрез лични лекари, детски консултации, здравни медиатори и патронажна грижа родителите да получават подходящи книги за най-ранна възраст, както и насоки за споделено четене. Пактът посочва като пример подобни програми в редица европейски държави и свързва ранния достъп до книги с възможността да бъдат ограничени различията, които се формират още в първите години.
Надграждане на усилията чрез библиотеки в детските градини
Друго предложение е развитието на програмата „Библиотека в детската градина“. Според Пакта библиотечните фондове там трябва да включват съвременни художествени и нехудожествени книги, съобразени с възрастта на децата и редовно обновявани. Акцентът е не просто върху наличието на книги, а върху активното им използване в ежедневната работа на учителите.
Добре функциониращи обществени библиотеки с редовно финансиране за обновяване на фондовете
Сред поставените въпроси е и устойчивото финансиране на обществените библиотеки за обновяване на фондовете и модернизиране на средата. Пактът предлага и всяко училище да разполага с библиотека с актуален фонд и квалифициран библиотекар. В позицията се настоява училищният библиотекар да бъде признат за педагогически специалист, предвид ролята му в насърчаването на читателския интерес и подкрепата на учебния процес.
Училищни библиотеки с обновени фондове и квалифицирани библиотекари
Данните от PISA 2025 поставят четенето в по-широк контекст – не само като част от учебния процес, а като умение, необходимо за ориентиране в ежедневието и работа с информация. Това придобива още по-голямо значение във време, в което учениците ежедневно се срещат с огромно количество текстове, изображения и дигитално съдържание, а изкуственият интелект все по-активно навлиза в образованието.
На този фон Националният пакт за четенето предлага създаването на обществен съвет, в който държавни и местни институции, професионални организации и граждански сектор да работят съвместно по Национален план за четенето.
Организациите, обединени в Пакта, заявяват готовност да участват в разработването и оценяването на подобни мерки и да предоставят експертиза и добри практики от България и други европейски държави.
