В края на 80-те години на XIX век тялото на младо момиче е извадено от река Сена. Поради липса на следи от насилие се предполага, че причината за смъртта е самоубийство. Спрямо тогавашния обичай, тялото е изложено на показ в Парижката морга, за да може да бъде разпознато от посетителите (явно парижаните са приемали подобни посещения до моргата за интересно развлечение). Никой обаче не дава информация за момичето и вероятно то отдавна е щяло да бъде забравено, ако служител в моргата не остава запленен от енигматичната му усмивка. Легендата твърди, че той поръчва да бъде направена посмъртна отливка на починалата. За нула време тя става известна като L’Inconnue de la Seine – Непознатата от Сена.
Ликът ѝ краси редица домове на парижки бохеми, сравняващи я с Мона Лиза. Писатели от Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Русия създават произведения за нея – дори Набоков написва стихотворение, свързано с нейния образ. Наричат я и „най-целуваната жена на света“, защото отливката на лицето ѝ е използвана за създаването на първия манекен за обучение по изкуствено дишане. Нещо в нея привлича хората на изкуството – неизвестността около смъртта ѝ, красивото лице и най-вече леката усмивка, така загадъчна и не на място.
В „Писма от Париж“ (изд. „Софтпрес“) американската авторка Джулиет Блекуел разглежда съдбата на L’Inconnue и дава своя версия за самоличността на мистериозното момиче и какво всъщност се е случило с него. Романът проследява и историятана Клер Брусар. Загубила майка си след трагичен инцидент, при който самата тя едва оцелява, Клер е отгледано от баба си в малко градче в Луизиана. Години по-късно, в търсене на престижно образование и добре платена работа, младата жена се премества в Чикаго. Скоро вече преуспява – има работа в софтуерна компания, приятел, социален кръг, но не е щастлива и когато разбира, че баба ѝ е на смъртно легло, изоставя всичко и се прибира у дома.
L’Inconnue de la Seine (снимка: Caproni Collection)
На тавана на семейната къща тя случайно открива стара позната – натрошена отливка на непозната жена, придружена от мистериозно писмо. Клер си припомня, че като малка е общувала със статуята като с приятелка – криела се е при нея и ѝ е споделяла тревогите си. Отливката е от Париж, но бабата на Клер няма повече информация. „Маминка“, както я нарича Клер, е обсебена от мисълта, че внучката ѝ трябва да преживее приключение, да отиде във френската столица и да открие повече за лицето на тавана им.
Неочаквано за себе си, Клер прави точно това. Оставя забързаното американско ежедневие и сигурността в миналото и заминава за Европа. Търсенето ѝ я отвежда в старо парижко ателие за отливки, където се запознава с Арман – намръщен и груб французин, който често гони туристите с неприятното си отношение. Той обаче може да ѝ помогне със сведения за тайнственото лице. Клер започва работа в ателието и се запознава по-отблизо с отливането на модели и с френския начин на живот. Междувременно тя разкрива една по една тайните както на L’Inconnue, така и на Арман – персонаж с особен чар, не по-малко мистериозен от Непознатата от Сена.
Същевременно Блекуел проследява и историята на Сабин – момиче от беден произход, което в края на XIX век напуска провинцията и, също като Клер, се отправя към Париж. Красотата на Сабин ѝ осигурява работа като модел и тя бързо става муза на големи имена. Въпреки успешната „кариера“, щастието е далеч от Сабин… Двете сюжетни линии в романа очаквано се преплитат и освен за Клер и Сабин научаваме много и за художниците и скулптурите на френската столица – и най-вече за техните музи. Атмосферата и на двата века разкрива артистичния дух на Париж и неговите обитатели.
Търсенето на самоличността на L’Inconnue играе централна роля в „Писма от Париж“. Признавам си, че досега не бях чувала за Непознатата от Сена, но образът ѝ ме очарова. Разбирам защо толкова писатели и художници са били запленени от нея и са се вдъхновили да създадат свое собствено обяснение за самоличността ѝ. Интерпретацията на Блекуел ми допадна и бях впечатлена, че е използвала една толкова вълнуваща история като поле за развитие на иначе типичен за жанра сюжет.
Останах приятно изненадана от романа – персонажите са интригуващи, всеки със своите скрити спомени и особености, а авторката предлага няколко неочаквани обрата. Химията между главните герои е добре изградена и се насладих на трогателни моменти и в двете паралелни линии. А и нека бъдем честни: какво по-подходящо място за разгръщането на романтична история от Париж?
Джулиет Блекуел пише красиво и знае точно кога да разкрие нова тайна, за да поддържа любопитството на читателя. Не мога да не изразя и възхищение към Габриела Кожухарова (браво, Габи!) за чудесния превод. Ако нещо не ми хареса в целия роман, то е леко претупаният край, който оставя доста неизяснени въпроси. Въпреки това препоръчвам книгата на всеки почитател на Париж, романтика и историята на изкуството.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
