От интервюто на Юси Адлер-Улсен за „Аз чета“ разбрах, че случаите на комисар Мьорк ще се разпрострат в прекрасна 10-томна поредица. В този момент си дадох сметка, че това е автор, който отлично знае какво прави и как то да бъде завършено по най-прецизния начин. С развити сюжетни линии далеч преди да започне писането на първата книга. С герои, чиито тайни се разкриват в точния момент, за да повлияят на действието по желания начин. И с преминаващи от книга в книга по-тънки сюжетни нишки, които пак са достатъчно интересни за следене.
И въпреки че датчанинът разкри привидно много информация, още в третата книга – „Писмо в бутилка от П.“ (изд. „Емас“) – се появиха изненади, които хич не очаквах. Така от нищото изникна и сестрата на чепатата Росе – Юрса. Ексцентрична дама, която има свои си начини да развали спокойствието на Карл Мьорк и да го принуди да си върши по-добре работата. Историята с нея се разви любопитно и вероятно още в следващия роман ще има голямо значение.
Преди много години в момент на отчаяние и безсилие един мъж е успял да напише писмо с кръвта си, да го запечата в бутилка и да го хвърли във водата. Животът на този човек е приключил скоро след това, но действието му вероятно ще спаси много други животи. След като този случай отдавна е загубил давност и липсват улики срещу убиеца, писмото се озовава на бюрото на Карл.
Колкото и обречени да изглеждат всички опити този документ да бъде разчетен (времето и влагата почти са го унищожили), находчивостта на Асад и уменията на Росе и Юрса ще са ключови в разплитането на една смразяваща поредица от ненаказани жестокости. Две деца са отвлечени и по всяка вероятност животът им до последния миг ще виси на косъм.
Основното впечатление, с което останах след прочита на „Писмо в бутилка от П.“ е, че книгата не е толкова мрачна, колкото беше предишната – „Убийци на фазани„. Не казвам, че това, което се случва тук, не е жестоко или може да се подмине с лека ръка. Действията на този маниак причиняват огромна болка на семействата на децата. Отношението му към отвлечените също е безмислостно. И въпреки това сякаш Юси Адлер-Улсен си е служил с една по-светла гама от словесната си палитра.
С нелеката задача да пресъздаде тази промяна и тези нюанси се е справила перфектно преводачката Ева Кънева (която в края на миналата година получи награда за „Преводач на годината от норвежки език„). Нейна е заслугата суровата скандинавска атмосфера да се появява толкова живо в главата на читателя.
„Писмо в бутилка от П.“ е обемен роман, който обаче се чете леко и приятно. Умението на Юси Адлер-Улсен да редува различните гледни точки и постоянно да прехвърля действието от една сцена в друга увлича и елиминира възможността да ти доскучее. Като единствен минус може би ще отбележа по-слабото развитие в образите на главните герои. В предишните две книги научихме доста неща за тях и ми се искаше тази практика да продължи. Изглежда обаче, че ще прехвърля очакванията си към четвъртата част от поредицата – „Пациент 64„.
Вижте какво написа Митко и за предишните две книги на Юси Адлер-Улсен – „Жената в капан“ и „Убийци на фазани“.
