Финландската писателка Пия Лейно е позната на българските читатели с романа си „Раят“ (изд. „Персей“, преводач Росица Цветанова), който самата тя представи през декември 2022 г. по време на Софийския международен литературен фестивал.
Лейно работи като журналист във финландската информационна агенция STT. Има магистърска степен по социални науки и е учила творческо писане в прочутата Критична академия в Хелзинки. Нейният роман „Раят“ ѝ носи Европейската награда за литература през 2019 г. Действието в него се развива през 2058 година – хората живеят във виртуална реалност, отвъд която ги очаква един опустошен свят.
На 27 септември можете да чуете откъс от романа „Раят“ , прочетен от актьора Мартин Димитров, по време на Нощ на литературата 2023.
Как се роди идеята да напишете „Раят“?
Когато децата ми бяха малки, бях сигурна, че Хелзинки е рай за отглеждането им. В същото време се чудех дали тази социална страна ще остане такава и в бъдеще. Човечеството е изправено пред много предизвикателства и едни от най-големите заплахи за съществуването ни са промените в климата и технологичното развитие. Приемаме новите технологии като страхотна възможност, но за хората те могат да означават загуба на свободата. Особено, ако позволим на алгоритмите да ни контролират и забавляват неограничено. В „Раят“ се случва най-лошият сценарий – заради изменението на климата броят на бежанците се е увеличил и омразата към тях се е засилила. Хората бягат от тъжната реалност във виртуални-райски кътчета, които им доставят удоволствие, но не и истинско щастие.
Снимка: Marica Rosengård
Вдъхновиха ли ви конкретни произведения, за да напишете „Раят“?
Вдъхновявам се от много книги и филми. Такъв например е романът Teemestarin kirja (“Книгата на чаения майстор”, изд. „Персей“, преводач Росица Цветанова) на финландската писателка Еми Итеранта, който се отличава с много красив език. Най-въздействащите антиутопични книги за мен са „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли и „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд. Любимите ми филми пък са „Матрицата“ и „Прехващач“.
Работата ви като журналист помага ли ви да откривате нови сюжети сред действителните истории, с които се сблъсквате?
Като журналист забелязах колко трудно е да се обяснят на хората наистина важни неща, например последиците, изменението на климата. Лошите новини, свързани с конкретни събития, като бедствия или пък престъпления, са много по-лесни за разказване в новинарски формат. Мисля, че ни е много трудно да приемаме и осмисляме глобалните проблеми, но романите могат да ни покажат последствията от нашите действия по емоционален начин, който винаги е много по-въздействащ.
Мислите ли, че основните послания или предупреждения в „Раят“ са достигнали успешно до читателите?
Вярвам, че читателите разбраха посланието ми много добре и беше истинско удоволствие да разбера, че това се случва и в други страни. Разбира се, не мога да контролирам начина, по който хората четат историята, аз и не искам това. За мен е важно да накарам хората да се замислят, а не да им кажа моята истина.
Виртуалният свят, наречен „Рая“, е описан като място за бягство от дистопичната действителност на романа. Мислите ли, че има аналог в нашата реалност?
Да, съществува аналог. Днес забавлението ни идва предимно от социалните мрежи, Netflix, HBO и всякакъв подобен шум, който ни прави тревожни и неспокойни. Мисля, че имаме нужда да се отървем от онлайн зависимостта, да оставим мобилните си телефони и да започнем да контролираме собствените си умове, докато все още сме в състояние да го направим.
„Раят“ продължава да се превежда и в други страни, на други езици. Сътрудничили ли сте с някой от преводачите и какво е мнението ви за ролята на преводачите на художествена литература?
Правата за романа „Раят“ са продадени в 14 държави и повечето от тези преводи вече са публикувани. Ролята на преводача в художествената литература е ключова и винаги се радвам, когато отговарям на въпросите им. Много от преводачите на „Раят“ са ме търсили за подробности по книгата, какво имам предвид в някое изречение и т.н. Не мога да прочета повечето от текстовете на различните езици, но е хубаво да знам, че преводачът наистина се интересува от подробностите.
Какви са бъдещите ви творчески планове и какво да очакват читателите от предстоящите ви книги?
„Раят“ е първата и най-тъмната от трите ми дистопични книги. Миналата година публикувах и една утопия – The Heirloom Chronicles. В нея действието се развива през 2120 г., а човечеството е преодоляло най-големите си кризи. Разказва история за криониката и какво се случва с хората, които са били замразени, за да изчакат времето, когато науката ще може да излекува болестите им. Сега работя и над нова утопия. Тя също е с вълнуващ сюжет и се развива в свят, който е разрешил нашите проблеми, но за сметка на това е създал някои съвсем нови.
Винаги съм се интересувала от това как можем да открием нови решения, как да продължим живота си и да създадем по-добър свят. Осъзнавам, че светът никога няма да бъде съвършен, а реалността винаги е нещо средно между антиутопия и утопия.
Книгата ще бъде представена в читателското гнездо на Представителството на Европейската комисия в България в галерия Виваком Артхол на 27 септември по време на тазгодишното издание на Нощта на литературата.
Сникмите на Пия Лейно в статията са дело на фотографа Marica Rosengård.
Можете да поръчате романа „Раят“ от Ozone.bg.
