„Непоклатимо вярвам че нищо не може да бъде толкова трудно, колкото родителството.”
Любопитството ми към човешкото поведение, мотивите зад изборите ни и изобщо всичко онова, оставащо скрито под външната ни обвивка, ме провокира да търся книги, които засягат тези теми. Скандинавските автори са сред фаворитите ми в конкретната област и затова следя с особено любопитство новите заглавия.
Последното, което грабна интереса ми, беше „Почти нормално семейство“ (изд. „Ера“) от Матиас Едвардсон. Психологическият трилър успя да задържи вниманието ми до финала, а по страниците намерих много мотиви и гледни точки, които ме вълнуват. По принцип история, дълбаеща в психологията на героите, няма нужда да е особено динамична, нито пък краят задължително трябва да бъде шокиращо неочакван, за да ми донесе наслада. В „Почти нормално семейство“ обаче всички тези елементи се съчетават и правят книгата неустоима.
В сайта на издателство „Ера“ под заглавието можете да прочетете: „Роман за едно престъпление“. Склонна съм да се съглася, че подобен слоган привлича почитателите на криминални сюжети. Той обаче едва докосва смисъла и стойността на „Почти нормално семейство“. Романът излиза извън рамките на криминалния жанр, а авторът разнищва умовете и душите на героите си, и превръща читателя в съучастник в тази психологическа дисекция.
Ако сте чели „Вечерята“ на Херман Кох, няма как да не направите паралел с романа на Едвардсон. И при двете произведения става въпрос за тийнейджър от семейство с добър социален статут, който е обвинен в жестоко престъпление. Случаят разтърсва из основи фамилните устои, а обществото реагира с не по-малък шок на неочаквано поставените под съмнение морални принципи. Дали въпросното момиче – деветнайсетгодишната Стела – е истинската извършителка, става ясно на самия финал, и то след куп обрати. Есенцията на романа обаче намираме в търсенето на отговори на други въпроси.
Доколко добре познаваме на какво са способни собствените ни деца?
На какви жертви сме готови, за да ги защитим?
Матиас Едвардсон (снимка: „Ера“)
Повечето родители биха дали бърз отговор на втория въпрос – на всичко. Дали обаче е така, когато трябва да прекрачим собствените си норми и вярвания? Можем ли да си простим и да продължим напред, ако го сторим? Интересни са постъпките на родителите на Стела в хода на повествованието, а решенията им предопределят бъдещето не само на дъщеря им, а и на хората около нея.
Комисар Телин се втренчи в мен и осмата божа заповед се заувива като змия в стомаха ми. В Библията се казва че който лъже ще загине. Но в същото време: моят Бог е праведен и прощаващ.
Авторът използва често срещан похват при разказването на историята. Тя е предадена през три гледни точки – на Стела, на майка ѝ и баща ѝ. По този начин получаваме цялостна представа за динамиката на взаимоотношенията и тайните, които всеки крие от другия, сякаш са ни подшушнати, а една и съща ситуация е интерпретирана по коренно различен начин.
Бащата Адам е свещеник, който има възможността да предостави перфектното алиби на обвинената в убийство Стела. Дилемата дали ще го направи измъчва както самия него, така и читателя. Майката Улрика пък е далеч по-обиграна в намирането на алтернативи на истината. Тя е опитна адвокатка, чиято роля обаче този път не е на безкомпромисна професионалистка. Тя трябва да осигури защита на дъщеря си извън пределите на съдебната зала.
Изначалните пукнатини в наглед напълно нормалното семейство излизат на повърхността още на първите страници. Членовете му крият постъпките си един от друг дори когато мотивите им са насочени към опазването на семейната цялост. Докато четях, се питах кому е нужно това? Можеш ли да бъдеш истински щастлив и спокоен, ако не доверяваш всичко даже на най-близките си? И ако ти пазиш тайни, съмняваш ли се в лоялността и на отсрещната страна?
„Почти нормално семейство“ описва символично капаните на съвременното общество – отчуждаването, липсата на смисъл в ежедневието ни и тайните, които подриват доверието помежду ни. В същото време в книгата открих и потвърждение на мое вярване, до което достигнах преди години благодарение на една мисъл, приписвана на Монтен:
Човек не е само добър или само лош, зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
