Как поетите и писателите осмислят поезията? Това е водещият въпрос, който ориентираше моето търсене на цитати за поезията преди известно време с идеята да ги включа в Седмица на поезията.
Ако се чуе през гласа на пишещия поезия е по-убедително, водещо към размисли. Наум може да си спорим колкото искаме. Изкуството на стихотворението е непреходно, дава сила в различни моменти от живота ни по един концентриран начин. В 9-то издание на „Читатели четат поезия“, в кръга с интервю на живо, Кирил Василев каза: „Оцеляват отделни стихотворения, не самите книги“. Дълбоко се заби в паметта ми това изречение, дали е така?
Представям ви мислите и стиховете на няколко известни чужди поети и писатели и няколко български такива от разминаващи се във времето епохи. В тях има нещо общо: вярата в трансформиращата сила на поезията.
Живата поезия
Поезията е
като преливна кръв за работата на сърцето:
макар и донорите й да са загинали отдавна
в ненадейни произшествия, кръвта им
продължава да живее – сродява чуждите
кръвообращения
и вдъхва дъх на чуждите уста.
Ришард Криницки , роден в Австрия, запален полонист.
Из „Камък, скреж. Магнетична точка“, прев. В. Деянова, изд. Стигмати 2011.
„Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.“
Атанас Далчев
„Поетите са непризнатите законодатели на този свят“
Пърси Биш Шели, английски поет
„Поезията е есенцията, гръбнакът, еманацията на всяка литература. Поезията е нещо като аптечка в автомобила на всяка една литература. Ако настъпи криза, ако стане катастрофа, тя е първото, което се притичва на помощ (…). Четенето на поезия е размяна на същности.“
Иван Христов,
из речника в „Американски поеми“, издателство за поезия „ДА“
„Поезията е заплашен жанр, но въпреки всичко аз вярвам в нея, защото тя е изключително важна, тъй като нейният глас е много различен и той намира, той все още стига до публиката по един мистериозен, мистичен начин. Важно е да се пише поезия, но не мисля, че тя трябва да остане само на територията на книгата, мисля, че трябва да се търсят други територии, в които тя да бъде представяна. Виждам, че има известно отдалечаване между поезията и публиката. Искам това разстояние да се скъси, тоест и двете страни да се обърнат отново една към друга и днес виждам, че много от нещата, които могат да бъдат изказани през стиховете са иззети от текстовете на рок и на поп музиката. Въпреки това смятам, че поезията трябва да изземе тази роля и да продължи в същия силен дух напред.“
Ларш Собю Кристенсен, норвежки писател и поет
Поезията е самотно занимание, тя е бутиково изкуство – от нея малцина се интересуват.
Румен Леонидов
„Скъпа госпожо Шуберт, добре е, че я има още
страната, която е навсякъде и името й е Поезия.“
Ева Липска, полска поетеса
„Скъпо госпожо Шуберт…“, прев. В. Деянова, издателство за поезия „ДА“
„Всяко време има своята модна поезия. Истинската поезия никога не е била, не е и няма да бъде модна. Тя е извън всяка мода. И същевременно тя е винаги модерна, тя е авангард, защото изпреварва своето време, понеже, пребивавайки във времето и в днешния ден, тя е извън него, тя обитава измерения, които са вечни.“
Роман Кисьов,
из есето „За поезията или тайната йерархия на думите“
„Поезията е това, което се губи при превода. В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места: окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа. Най-важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.“
Робърт Фрост, американски поет
„Поезията е да изкараш всичко от себе си – от венците, дробовете, аортата, небцето си. Да се оглозгаш до тенекия, да направиш стриптийз от всичките си вътрешности. Да останеш като скелет пред света, без да ти пука от нищо. А дали светът те заслужава, или не – е друга тема. Но тя също е част от поезията.“
Елин Рахнев
„Огледайте се, тук има само едно нещо, опасно за вас и то е поезията“
Пабло Неруда, вече болен от рак, става свидетел на военният преврат на Пиночет през 1973 години. Когато войниците на Пиночет претърсват дома му, той ги посреща с горното изречение.
