Изкачването на сурови и високи върхове никога няма да е по силите ми, което не пречи разказите за покоряването им да ме привличат неустоимо. „Погребани в небесата” (изд. Вакон) на Питър Зукерман и Аманда Пандоан обещаваше точно такава история плюс предимството на необичайната гледна точка, а именно тази на шерпите, участвали в злополучните опити за изкачване на К2 през август 2008 година.
Авторите са се заели отговорно със задачата да интервюират колкото е възможно повече от участниците в събитията, като са избрали да се съсредоточат върху шерпите – неизменното присъствие в почти всички експедиции. Тяхното участие и значение рядко се коментира и те почти никога не получават дължимото признание.
Чрез спомените на трима от основните участници-шерпи – Чиринг Дордже Шерпа, Пасанг Лама и Шашийн Баиг – получих възможност да си представя какво е да си роден и израснал в отдалечена и откъсната от света долина в Хималаите или Каракорум и какви са вариантите за житейския ти път след това.
За да стане картината по-обективна, към техните гласове се прибавят и тези на други катерачи – холандци, французи, шотландци, сърби, американци, южнокорейци, пакистанци. Авторите успяват да предадат атмосферата в базов и височинни лагери и да покажат защо взаимоотношенията между участниците в експедициите играят не по-малко критична роля от физическото им състояние. Всички необходими съставки за голяма трагедия са били налице – амбиции, конкуренция, лоша комуникация, предателство, неразбиране на междукултурните различия.
Истинското достойнство на книгата обаче е информацията от проучванията на Зукерман и Падоан на историята на шерпите, техния произход, начин на живот, мотивацията им да станат високопланински носачи и водачи, физическите им предимства за работа на голяма височина. Оказва се, че широко възприетото название „шерпи” има различен смисъл за местните. То се използва в два основни смисъла – като име на етническа общност и като наименование на професия. Много често двете не се припокриват – някои от шерпите-носачи са от други етнически общности, на които истинските шерпи гледат с презрение и високомерие.
Ако ви се иска да получите някое романтично обяснение на причините тези хора да рискуват живота си за мизерно заплащане, ще останете разочаровани. Мотивът им да го правят най-често е чисто финансов. Работата за чуждестранни експедиции е единственият начин да избегнат глада и мизерията и да осигурят по-добър живот на децата си. Жителите на Хималаите живеят с дължимата почит към природата, тъй като надмощието й е демонстрирано многократно и недвусмислено. За тях върховете са обиталища на различни богове/богини и природните явления по склоновете им са проявление на божествения характер и прищевки. В този смисъл за шерпите покоряването на върхове е грях.
Зукерман и Падоан не търсят вина и не натрапват свое обяснение за случилото се нещастие. А има над какво да се замислим – трагедията е повод за проява на самоотвержена и безкористна помощ, както и изключителна воля за живот.
За мое съжаление българското издание е с неадекватен превод и съмнителна редакция, което съсипва впечатлението от доброто оформление – включени са доста снимки и карти, което считам за задължително в книга от подобен тип.
Ако проявите воля и пренебрегнете този недостатък, ще получите увлекателен разказ за сблъсъка на човешката природа и суровата планина.
