Италианският магистрат Алфонсо Сабела ще гостува в България през следващата седмица, за да представи новата си книга „Заразената столица. Може ли да се освободи Рим от мафията и корупцията?“ (изд. „Ера“). Той ще се срещне с читатели на 26 септември в София и на 27 септември в Пловдив. Прочетете откъс от изданието, в което Сабела описва като в бордови дневник победите и пораженията, с които се сблъсква, докато „без съмнения и колебание“ служи на Рим като част от администрацията на италианската столица.
Втората линия, по която се задвижвам, е тази за отговорността на политиците, които, както лично съм се убедил, дори когато са почтени, често се ограничават с пасивно приспособяване към бездействието на бюрократите, като освен всичко останало, нямат и съответните инструменти и технически познания, за да се намесят.
Внимание, не оправдавам политиката, която носи огромна отговорност, като започнем с избора на общински служители: често той е резултат не от реалните качества на отделния човек, а от приятелствата и личните познанства или ходатайства на поредните властимащи, а и нещо по-лошо – от предишни контакти и зависимости. Просто очертавам реалната ситуация.
Като започнем от първия Закон „Басани“ и след това, Италия се движи към едно все по-ясно разделение между политическото и административното ръководство и докато политиката се задоволява да определя в общи линии административните ръководители, последните невинаги остават изцяло вписани в променените органи на правителството или публичните институции, укрепвайки все повече силовите си позиции и възможностите за контрол. В това по принцип няма някаква аномалия, но към него се добавя натрупващата се технико-юридическа несъстоятелност на политиката, която, след като вече не е призована директно да администрира, реши, че няма смисъл да наблюдава действията на бюрокрацията, а последната се почувства свободна да прави каквото си иска.
Второто доказателство за това мое заключение получих при следващите арести по разследването на Столичната мафия на 4 юни 2015 година, когато стана ясно как е бил включен в счетоводната книга един „уважаван капитолиец“ – така наричат в Рим съветниците. Та, значи, един от най-високопоставените политици в столицата получава от Будзи & Ко месечна заплата едва хиляда евро. Как да ги сравним с петстотин седемдесет и двете хиляди евро в брой, намерени от карабинерите в дома на обикновен чиновник от Дирекция „Околна среда“! Ако направим малко сметки, ще стане ясно, че уважаемият съветник би трябвало да бъде корумпиран в продължение на четиресет и седем години, за да стигне до вече получената от скромния служител сума.
В края на краищата – това са пазарните правила. Безмилостни правила, които не се интересуват от политическата или личната значимост на корумпирания, а единствено от степента му на полезност за корупционната връзка: ролята на обикновен общински чиновник, ако е на правилното място, разбира се, е по-значима за незаконните цели на криминалната група от ролята на един политик. Затова и последният получава несравнимо по-малко.
Други разследвания, задвижени от прокуратурата на Рим, като по-малко известната, но не по-малко ефикасна операция „Витрувио“, показаха факта, че в столицата превантивно се плаща не само на политиците, но е налице непрестанно движение на пачки и към държавните служители. Резултатът е разрушителен, тъй като броят на корупционните връзки, макар и намален като икономическа стойност, всъщност е нараснал заради все повечето потенциални адресати на незаконни вземания и договори.
Подробности за гостуването на Сабела в България можете да научите тук.
