Джо Абъркромби е един от най-бързо набиращите популярност съвременни автори. Абсолютно заслужено има адски много фенове – всичко, което съм прочела от него, е просто обсебващо. Още с трилогията „Първият закон“ си спечели челно място в личните ми класации.
Типичното за Абъркромби е, че изгражда прекрасни неутрални персонажи, към които се привързваш страшно много, световете, които описва, са мащабни, интересни и с богата история, сюжетът е динамичен, бойните сцени са написани майсторски, със замах, а обратите, с които те удря, са толкова изненадващи, че понякога ти трябва време да осъзнаеш какво си прочел току-що. Като прибавим и изказa му, мога да заявя с чиста съвест, че Абъркромби е един от най-добрите разказвачи. Всяка негова книга е чакана с трепет и прочитана на един дъх, защото темпото на историята не ти позволява почивки или протакане.
А „Полукрал“ (изд. „Colibri“) е… точно обратното. Историята е изключително спокойна. Действието е по-скоро лежерно. Като цяло, първата книга от трилогията „Разбито море“ е малко нетипична, поставена до другите произведения на Абъркромби.
Сюжетът се върти около Ярви – скромен и невинен втори син на крал, който е доста агресивен и краен в мнението за децата си. Ярви няма нищо общо с класическата представа за това какъв трябва да бъде един мъж в кралството. Той не е войн, не е агресивен, от него не блика тестостерон в излишък. Няма амбиции за трона, не е добър с меча, най-вече защото е роден с недъг – едната му ръка е недоразвита. Сами се досещате, че изобщо не е любимец на когото и да било. Човекът иска да стане пастор и всички да му се махнат от главата. Но Създателя (да не би току-що да оприличих Абъркромби с бог? Да, май точно това направих!) има други планове…
Освен чудесния изстрадал главен герой се сблъскваме с великолепни второстепенни образи, които се конкурират кой е по-готин. Доста е важно да спомена, че женските персонажи са много грабващи, а в този жанр рядко се срещат героини, които да ми харесат безкомпромисно. Историята е многопластова, вълнуваща и изненадваща.
С две думи: перфектна книга!
Ако не сте чели Абъркромби досега, но искате, трябва да знаете няколко неща. Първо, човекът си пада по мистериозните зловещи типове с меч, които очевидно не ги слуша главата. Второ, много обича да си хвърля главните герои от високо. Рано или късно всеки един от тях бива метнат през някоя тераса. Шаблонът на Абъркромби е налице, не дразни, даже след третия тип ти става малко смешно, че е полетял от някъде си.
Все още не мога да преценя дали територията, на която се развива действието в „Полукрал“, е разположена във вече познатия ни от „Първият закон“ свят. Дали е различен, или просто е разширение… нямам идея. Но докато при другите книги на Абъркромби е хубаво да започнете с трилогията (колкото и да твърдят, че не са свързани, все пак е добре да се запознаете с основите), то този роман е подходящ за първа среща с автора. Абъркромби не е за всеки, но ако сте фенове на по-реалистичните творби в жанра, не сте чели нищо негово или просто искате да избягате от класическото епично фентъзи – „Полукрал“ е вашата книга!
Още мнения за книгата можете да прочетете в „Книгозавър“, „Книголандия“ и в „Още един блог за книги!“.
