Вдъхновена от статията на Рейчъл Смолтър Хол, публикувана в bookriot.com, реших да споделя моите „открития” как намирам време и начин да чета след появата на моята дъщеря. Да, безспорно, това е един от най-прекрасните и безценни моменти в живота на една жена, но той води и до безброй промени, а за страстния читател като мен означава, че е по-трудно да се отдаде на любимото си занимание като преди. Но все пак, когато има желание, има и начин. И така:
- Не губете надежда. В началото нещата ще са по-бавни и ще отнеме време да наместите всичко, но в крайна сметка това е само период и когато свикнете с новите отговорности, ще има време и за четене на книги, дори и да отнема по-дълго от преди.
- Докато бебето е все още малко, всеки знае, че то се храни през 2-3 часа. Това време може да използвате пълноценно и да четете. Тъй като аз кърмех, ми беше доста удобно да чета от киндъла си. С книга ми беше по-трудно. Пък и току-що добавих още един аргумент към ползата от електронните четци. Ако сумирате часовете, в които храните вашето бебе, ще получите поне 2-3 часа за 1 ден.
- Четете, докато приспивате бебето. След ритуала пеене на песничка, малко гушкане и оставяне в леглото, докато чакам дъщеря ми да заспи, имам поне 15-20 минути, в които мога да чета. И тук, отново най-добрият ми приятел се оказва киндъла и светещият му екран, който ми върши прекрасна работа. Понякога дори, оставам още 10 минути повече, за да си дочета главата.
- Използвайте свободното си време, когато таткото помага. Със съпругът ми се редуваме през почивните дни и когато той се занимава с дъщеря ни, посвещавам това време на себе си и част от него е за четене на книги.
- Не губете времето си да дочитате книги, които не ви харесват и/или не си заслужават. Ако все още не сте усвоили това умение, сега е момента. Животът е твърде кратък, за да си губите време с нещо, което искате да дочетете просто от инат. Някога разпилявах времето си с лека ръка и дочитах всичко от читателска гордост. Сега просто оставям книгата, ако не успява да ме заинтригува.
- За последно оставих най-приятното. Това е времето за разходка в парка. Малките бебета спят много добре на свеж въздух. Няма нищо по-прекрасно да седнеш в парка с книга в ръка, докато бебето си поспива. Разбира се това може да правите докато още е малко и не е проходило.
Да си родител означава да се откажеш от доста неща. Животът ти се променя и вече нямаш време за всичко, което си правил преди. Но пък е чудесна възможност да наредиш приоритетите си и да станеш по-организиран и по-фокусиран. Вече не си позволявам излежаване в леглото по пижама събота и неделя, нито мога да гледам толкова много филми и сериали като преди, но все още намирам време да почета. И макар понякога да ми се налага да оставя книгата в най-интересния момент или да намеря възможност да привърша историята чак след дни, важното е, че все пак успявам да я прочета. А след време ще мога да зарадвам детето в мен и заедно да четем книга с моето момиченце и се надявам да й предам моята любов към книгите.
В Аз чета ще се радваме да споделите с нас, вашия опит и какво решение сте открили вие.
