Loading Map....
Дата/час
12/03/2025
18:30 - 20:00
Място
Столична библиотека
пл. "П. Славейков" 4
София
Категория

В Литературния клуб на Столична библиотека, в поредицата „Преводач на месеца” гост ще бъде Андрей Манолов. За него ще говори изтъкнатият наш поет и писател Георги Константинов, а акцент на вечерта ще бъде представянето на току-що появилата се нова книга, съставена и преведена от Андрей, „Химн на легналия дракон. Избрани стихове“ от Виктор Сегален, която излиза под знака на издателство СОНМ.
Андрей Манолов e изтъкнат преводач на френска и френскоезична литература. Сред най-ярките му творчески постижения е преводът на пълните поетични творби на френския поет Сен-Джон Перс – лауреат на Нобелова награда за 1960 г. – и това е единственият нобелов лауреат, преведен изцяло на български език. Той първи представя на българския читател творчеството на френския писател Борис Виан – през миналата година неговият превод на романа „Сърца за изтръгване” е преиздаден, 42 години след първото издание. Андрей Манолов е преводач и на седем романа и най-активният популяризатор на френския писател Патрик Модиано – също лауреат на Нобелова награда за литература. Сред преводите му на френски класици се нареждат големите поети Пол Клодел, Виктор Сегален, Жюл Лафорг, есета на Пол Валери, стихове на Леополд Седар Сенгор.
В дългогодишната си работа в областта на превода Андрей Манолов винаги се е откроявал с майсторство, ерудиция и висок професионализъм. В гилдията и сред читателите той е известен със своите енциклопедични знания за литературата, историята, политиката и обществените процеси във Франция и по света.
Член е на Съюза на преводачите в България. Три пъти е получавал годишна награда за високи творчески постижения. През 2021 му е присъдена награда за цялостна дейност в областта на превода. С решение на Народното събрание от 7 февруари 2025 г. на Андрей Манолов бе отпусната държавна пожизнена награда за особени заслуги към държавата и нацията.
Виктор Сегален (1878 – 1919) е ярка фигура в литературата на френското краевековие. Корабен лекар по професия, той е също така талантлив поет, романист, синолог, етнограф, археолог, живял и творил в продължение на години в Китай. Именно там създава своите прочути „Стели“, които съставляват гръбнака на настоящата антология, и поемата „Тибет“, части от които са поместени. У Сегален се долавя влиянието на Пол Клодел, най-вече по отношение на формата – той използва клоделовата строфа. По дух по-скоро се доближава до Сен-Джон Перс. Съставителството и преводът от френски на Андрей Манолов са плод на десетилетните му занимания с творчеството на поета.
Френската критика единодушно определя „Стели“ като един от най значимите литературни паметници на ХХ век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. В „Тибет“ е отразен стремежът на автора към Покрива на света – най високото не само физически, но и духовно място на планетата. В стиховете от „Тибет“ виждаме копнеж към мощ и величие, вдъхновен от „покорителя на върховете на духа“ Ницше.
Днес, когато интересът към Изтока непрекъснато расте, поезията на Сегален, неговото търсене на източния свят, в който властва незаличимото усещане за монотонност и безконечност, отъждествявано с абсолюта, отново будят читателския интерес.
В ЧЕСТ НА ЕДИН УСАМОТЕН МЪДРЕЦ
Аз, Императорът, дойдох. Отправям поздрав към Мъдреца, който от седемдесет години разорава и обръща тук земята, за да дири древните ни Ликове и нови знания да извлече от тях. Урок очаквам аз от този Старец: най-напред открил ли е той вече онази Панацея на Безсмъртието? И как човек ще може да заеме място между Духовете?
*
Мъдрецът рече: ако въздигнем на небето този Властелин, ще бъде истинско нещастие за земните владения.
*
Аз, Императорът, въпрос отправям към Мъдреца: посещаван ли е бил във пещерата си от трийсет и шест хиляди Духа или единствено от няколкото най-възвишени измежду тях?
*
Аз, Самотникът, не съм обичал никога досадни посетители.
*
Аз, Императорът, молбата си отправям към Мъдреца: най-накрая нека полза той на хората да принесе и да направи нещичко за тяхното добруване.
*
Мъдрецът отговори: защото съм мъдрец, не съм се занимавал никога със хората.
*
Мъдрецът рече: ако въздигнем на небето този Властелин, ще бъде истинско нещастие за земните владения.
*
Аз, Императорът, въпрос отправям към Мъдреца: посещаван ли е бил във пещерата си от трийсет и шест хиляди Духа или единствено от няколкото най-възвишени измежду тях?
*
Аз, Самотникът, не съм обичал никога досадни посетители.
*
Аз, Императорът, молбата си отправям към Мъдреца: най-накрая нека полза той на хората да принесе и да направи нещичко за тяхното добруване.
*
Мъдрецът отговори: защото съм мъдрец, не съм се занимавал никога със хората.
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Публикувани преводи на Андрей Манолов:
Сен-Джон Перс – „Изгнание и Снегове” – поеми – в сборника “Синтаксис на мълниите“ – изд. Народна Култура, 1979 г. Второ издание – изд. Фама 1997, трето издание – изд. Колибри, 2023
Борис Виан – „Сърца за изтръгване” – роман – изд. Хр. Г. Данов, 1981 г. Второ издание – изд. Фама, 1997 г.
Борис Виан – „Червената трева” – роман – изд. Профиздат, 1984 г. Второ издание – изд. Фама, 1997 г.
Леополд Седар Сенгор – „Ръка от светлина” – избрани стихове – изд. Народна култура, 1980 г.
Рьоне Депестр – „Стълбът” – роман – изд. Хр. Г. Данов, 1982 г.
Капитан Шарко – „С “Пуркоа па?” в Антарткика” – изд. Г. Бакалов, 1984 г.
Пол Елюар – „Да кажеш всичко” – избрани стихове – /в колектив/, изд. Народна култура, 1981 г.
Пол Валери – „Господин Тест” и още 6 есета в сборника “Човекът и раковината”, изд. Народна култура, 1988 г.
Пол Клодел, Виктор Сегален – „Съвети към добрия пътник” – /избрани стихове/, изд. Народна култура, 1988 г.
Сен-Джон Перс – „Ориентири” /поема/ – изд. Прозорец, 1995 г.
Пиер Лоти – „Исландски рибар” – френски телевизионен филм по едноименния роман, 1997 г.
Пол Гимар – „Стечение на обстоятелствата” – роман – изд. Делакорт, 1999 г.
Патрик Модиано – „Непознати” – новели – изд. Делакорт, 2000 г.
Ив Мабен Шеньовиер – „Тъгата на Турако” – роман изд. Делакорт, 2000 г.
Патрик Модиано – „Младост” – роман- изд. Делакорт, 2001 г.
Антоан Одуар – „Сбогом, единствена моя” – роман – изд. Делакорт, 2002 г.
„Дон Жуан” – филм на Жак Вебер по едноименната пиеса на Молиер.
Патрик Модиано – „Вратата на детството” – роман – изд. Делакорт, 2002
Патрик Модиано – „Семейна книжка” – роман – изд. Делакорт, 2003
Патрик Модиано – „Циркът минава” – роман – изд. Делакорт, 2003
Патрик Модиано – „Околовръстни булеварди” – роман – изд. Делакорт, 2003
Парик Модиано – „Нощна стража” – роман – изд. Делакорт, 2003
Пол Клодел – „Пет големи оди” – поеми – изд. Прозорец, 2004 г.
Сен-Джон Перс – „Преддверието на светлината” – поеми – изд. Захарий Стоянов, 2005
Ерик Броние – „Центърът е без значение” – избрани стихове – изд. Пет плюс, 2008
Сен-Джон Перс – „Слънце на битието” – събрани поетични съчинения – изд. Захарий Стоянов, 2009
Майлис дьо Керангал – „Сърце за живите” – роман – изд. Летера, 2018
Жюл Лафорг – „Климат, фауна и флора на луната” – изд. СОНМ, 2023