Дата/час
17/04/2014
18:00 - 19:30
Място
Радио Пловдив, Културен център
Дондуков 2
Пловдив
Категория
По покана на ИК Жанет 45
израелският писател Етгар Керет отново госутва на град Пловдив
Този път поводът е излизането на четвъртата му книга с разкази на български език
„Изведнъж на вратата се чука“
(превод Милена Варзоновцева, оформление Люба Халева)
Това е единадесетата книга от поредицата „Кратки разкази завинаги“ под редакцията на Нева Мичева.
17 април 2014 четвъртък 18:00
Радио Пловдив, Културен център
ул. Дондуков 2, Пловдив
Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и – при удобна възможност – режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е “повече евреин, отколкото израелец”, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. Публикува първата си книга, „Тръби“ (1992), едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните разказвачи в съвременната литература. “Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар – казва Керет, – но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване…” Благодарение на следващите си сборници, „Момичето на хладилника“ (1994), „Асамтой“ (2002) и „Изведнъж на вратата се чука“ (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика – китайски, норвежки, грузински, дори корсикански, – става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски орден, а във Варшава в негова чест построяват най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга „Безлунна нощ“ и снимат филма „Медузи“ (за чийто сценарий и режисура през 2007 г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев.
Сборникът „Изведнъж на вратата се чука“ се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели – Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. От „Изведнъж…“ насам Керет публикува детската книга „Рошавото момче коте“ (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: „По-добрите седем/Неискрено ваш“ (2014).
Милена Варзоновцева (1974, София) е библиотекарка и преводачка. Има три магистърски степени – по руска филология (СУ), медиевистика (Централноевропейски университет, Будапеща) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада). Освен почитателка на хуманитарните науки и книжовността, тя е страстна пътешественичка, пътувалa из цяла Европа и прекаралa съществен период от време като доброволка в израелски кибуц. В момента живее във Ванкувър, Канада, но не престава да превежда на български език. Това е третата книга с разкази на Етгар Керет в неин превод след Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010) и Момичето на хладилника (2011).
Нева Мичева (1973) превежда проза от италиански и испански и драма от каталонски. Има магистърска степен по италианска филология от СУ Св. Климент Охридски и втора, по журналистика, от в. El Mundo и университета Сан Пабло в Мадрид. Нейни са преводите на български на Твърди Перейра и Изгубената глава на Дамашсену Монтейру на Антонио Табуки, Шейсет разказа на Дино Будзати, Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции и Разполовеният виконт на Итало Калвино, Целувката на жената-паяк на Мануел Пуиг, За мен спомни си в утрешната битка на Хавиер Мариас, Александрийска роза на Мануел Васкес Монталбан, Телефонни обаждания на Роберто Боланьо, пиесите на Жорди Галсеран, някои на Серджи Белбел и Хуан Майорга и други. Пише в пресата по най-разнообразни въпроси, като филмови фестивали, баска или латвийска кулинария, футуристични манифести или изложби в европейски музеи. Води за Жанет 45 поредицата Кратки разкази завинаги.
#КраткиЗавинаги, #Жанет45
