„Скритото момиче“ е сборник с 19 удивителни разказа на американския автор от китайски произход Кен Лиу. В научнофантастичното пространство на книгата съжителстват истории за миналото, настоящето и бъдещето, преплетени в една обща реалност чрез водеща нишка, свързана с паметта и спомените. В новия сборник, представен на българския пазар от издателство „Colibri“, с превода на Владимир Полеганов, авторът продължава мисията си да разисква общочовешки теми и да вълнува читателите със своите виждания по въпросите за бъдещото развитие на цивилизацията. Така през призмата на миналото и бъдещето прозират съвременните измерения на света, който всички обитаваме.
Началният разказ, „Дни на духове“, е история, вдъхновена от числата на Фибоначи, която раглежда темата за културната индентичност, асимилацията, расизма и връзката с паметта и миналото през призмата на три отделни епохи, съществували в различни моменти от развитието на човечеството.

„Демонът на Максуел“ е разказ, създаден по подобие на известния мисловен парадокс във физиката. Той смесва научна фантастика с мистика в алегорична притча за войната и страданието. За да изгради магическия свят на историята, Кен Лиу вмъква елементи от традиционните шамански практики и вярвания на хората от остров Окинава. Фокусът пада върху мрачната реалност на американските лагери по време на Втората световна война и ужаса на японския милитаризъм – две системи, които се опитват да открият перфектния източник на неограничена енергия и абсолютното оръжие за масово унищожение.
Можем ли да се почувстваме преродени, ако някой изреже спомените ни с оправданието, че така ще остане да същуствува личността, която заслужава да живее, без негативните й проявления?!
В третата история, озаглавена „Прероденият“, извънземна раса завладява човечеството и създава нова реалност за т. нар. „преродени“ хора, които се отказват от миналото и спомените в името на това да живеят спокойно и безметежно в един измислен от други същества свят. Това отваря дискусия относно въпроса, дали хората няма да живеят по-добре, ако някой изтрие спомените им за зловещото минало и създаде фалшива реалност на настоящето? Кой определя кое е добро и кое зло? Кой има силата да отнема спомените и да определя битието? Когато човек е в неведение, той не задава въпроси до момента, в който не бъде провокиран да търси истината. Тогава всичко се променя…
В „Мисли и молитви“ авторът показва живота на бъдещите хора чрез снимки – заместители на памет. Там дигитални картини с идеална визия заместват реалността в човешките спомени.

Разказът „Византийска емпатия“ засяга времето, когато парите в брой отмират, а световните транзакции се извършват в криптовалути. Затова се създава блокчейн, наречен „Емпатиум“ – конкурентна мрежа на НПО за дарения на средства за нуждаещите се. С течение на времето тя извежда на преден план един ключов проблем – сблъсъкът между западния рационализъм и източния дух. В основата на идеята стои емпатията, която се използва като оръжие от едните и като ценност от другите. Поуката внушва, че разумът невинаги показва верния път.
„Не можеш да оковеш боговете“ е разказ за дигиталното безсмъртие чрез сливането на човека с машината на базата на дълбочинно мозъчно сканиране. Тук технократи се правят на богове и магьосници и съзават дух в машината чрез кодиране на невронните модели и ъплоуд на съзнанието. Целта е да се съхрани човешкия ум. Същата идея, свързана със сингулярността и ъплоуда на съзнанието се изследва в творбата „Останалите“, където прозират будистки алегории за реки, лодки и хора, минали отвъд и такива, които са останали (метафора за преминаването на ума в машината) – и всичко това, заради вечното човешко желание за безсмъртие.
Поредицата от разкази, посветени на новите богове и еволюцията на симулираното съществуване (7 от тези разказа са екранизирани в анимационния сериал Pantheon), показва краха на западната цивилизация и задава множество питания, свързани със симулацията на ума, както и загубата на душата и паметта. На преден план излиза и спорът с религията за греха, смъртта и смисъла на живота.
В „Истински творци“ филмови компании с огромна технологична мощ в сферата на дигиталната анимация и компютърната графика, създават произведения, които надминават параметрите на реалността. Алгоритъм генерира филмови сюжети и превръща изкуството в инженеринг. Тук няма сценарий, сториборд и режисьор. Актьорите са дигитални и създават перфектни филми, без сърце, а човекът е включен в този процес само като зрител.
„Технологична сингулярност“ разкрива хипотетичен момент напред във времето, когато ИИ и технологиите се развиват толкова бързо, че надминават човешкия капацитет, което прави бъдещето непредсказуемо и опасно.
Разказите от сборника продължават да показват проекции на реалността в четириизмерното пространство на бъдещето, където новите хора изграждат многоизмерен свят на мечтите. В него гените са редактирани, а съзнанието е разложено на съставни алгоритми с цел достигане на универсалния код, който включва вечен живот.
„Сив заек, пурпурна кобила, вран леопард“ е фентъзи симулация с аватари. В тази реалност хора от бъдещето търсят в бунището на историята находки от миналото и събират кредити за живот. Повествованието разкрива страховит постствят, който съществува след преминала чумна епидемия.
„Гонитба отвъд бурите“ също е изграден във фентъзи стил и се явява истински учебник за победна стратегия по време на война.
Едноименната творба от сборника, „Скритото момиче“, е най-удивителният разказ в цялата поредица. Той описва историята на малко момиче, обучавано за убиец от будистка монахиня. Девойката притежава дарбата да прескача между измеренията и да ситуира действията си в паралелна реалност. Описанието е вдъхновено от танската легенда от IX век (съчетава фолклор и жанровите особености на стила „уся“) за Ние Иннян – една от първите истории за жени убийци. В нея се разказва за дъщеря на китайски генерал, отвлечена от даоистка монахиня и обучена да стане безмилостен убиец.
Тук авторът доразвива първоначалната приказка с идеята за движението между измеренията. Героите в разказа прекрачват в четвъртото измерение и стават невидими за околните. Това е класическа комбинация между научна фантастика, при която граничните пространства се размиват, съчетана с уся елементи, познати от класическите китайски литературни текстове (известният филм на тайванския режисьор Хоу Сяо Сиен „Убийцата“ (2015) споделя същите културни кодове).
В предпоследния разказ, „Посланието“, авторът проследява пътя на космическа мисия, целяща да разкодира езика на древна извънземна цивилизация, потънала в руини. Нелепа случайност показва на търсачите на загадки, че опасностите не бива да се подценяват.
„Изрязване“ е гениалният финален щрих на поредицата. На върха на планината монаси изрязват думи от стара книга. Те знаят, че боговете говорят с неясни слова, а човешката памет е нетрайна и променя образи, хора и събития. Накрая остава само забвението…
С лаконичната си краткост и метафорична дълбочина разказът звучи актуално в днешната реалност и се явява естествен завършек на повествованието за цялата човешка еволюция.
Автор: Мария Симеонова
Поръчай книгата „Скритото момиче“ от Ozone.bg


