Отлично помня какво написах в края на ревюто си за предишната книга от поредицата за Флавия де Лус („Червена херинга без горчица“). За да съм съвсем точен, ще си позволя самоцитат. Дано това не ви подразни особено много:
Мисля си, че историите за малката Флавия само могат да спечелят, ако Алън Брадли реши да развие още основните си персонажи. Тогава творбите му ще придобият още по-голяма тежест и ще могат да бъдат поставяни редом до най-добрите в жанра. А може би и това ще се случи?
О, да, случи се! Случи се, и то още в следващата част на най-любимата ми криминална поредица! Сякаш Алън Брадли е успял да ме чуе и си е взел бележка. Подсмихвам се дяволито и започвам по същество.
Броени часове остават до Коледа. Снегът не спира да навява и скоро имението Бъкшоу е сковано в снежна прегръдка. Или клопка? По стечение на обстоятелствата почти всички жители на Бишъпс Лейси са се сбрали там, за да станат свидетели на балконската сцена от „Ромео и Жулиета“. Превъзбуда е изписана на лицата на гостите. Разменят се клюки, шушука се нетърпеливо. Време е за театър, магия, коледно настроение и… едно жестоко убийство ще смълчи всички само няколко часа по-късно.
Лично за мен „Преследвана от сенки“ е най-добрата книга от поредицата. Основно заради причината, която изтъкнах в началото. Алън Брадли успя така майсторски да ме омая (за четвърти път от също толкова опита), че не усетих кога изгълтах последните 150 страници.
Полковник де Лус ще разкрие за себе си повече, отколкото до сега сме видели. Офелия и Дафни най-сетне ще покажат истинските си чувства към малката си сестра. Догър ще добави поредни мрачни детайли от миналото си. Нещо, което не по-малко изненадващо ще направи и леля Фелисити. А Флавия? За нея остава да събере парченцата от поредния криминален пъзел, да замисли най-грандиозната заря, виждана някога, и всичко това гарнирано с опитите си да залепи Дядо Коледа на покрива на имението. И с това най-сетне да сложи точка на спора за неговото съществуване!
Съвсем осезаемо е, че Флавия пораства. Разсъждава по-зряло, методично и отговорно. Е, все още е безсилна срещу пословичното си любопитство, но това ще й го простим. Искрено се радвам, че Алън Брадли не използва огромната популярност, която е събрал, за да стане по-ленив в писането си. Напротив – продължава да работи упорито и с много любов да добавя щрихи в един романтично остарял свят. За което благодаря и на него, и на AMG Publishing за добрия усет, който са проявили.
И, о! Сега си давам сметка, че за втора поредна година книжното ми пътешествие започва именно с Флавия! Съвсем неволно съвпадение, в което вече съм влюбен.
Други ревюта за Флавия де Лус четете тук.
Ревюто за „Червена херинга без горчица“ четете тук.
