Когато мислех за магнетичната Кейт Шопен, а аз избягвам да мисля за авторите на книгите, които чета, в съзнанието ми неизменно изникваше образът на Коко Шанел и думите й: „Простотата е ключът към истинската елегантност“. Така че няма да изненадам себе си, ако ви кажа, че „Пробуждане“ на (изд. „Пергамент“) е малка прекрасна книга, която всяка жена трябва да има в библиотеката си.
190 страници, написани със стил и изящество, които ще ни напомнят, че за да бъдеш жената, която искаш да си, трябва да се бориш всеки ден. Разбира се, времената и хората се менят, битките и оръжията са различни, но барикадите винаги са в нас и край нас.
Срещаме се с Една Понтелие за първи път в палещ летен ден. Тя върви към съпруга си – първо само точка, открояваща се на неясните очертания на залива и хоризонта, после бял чадър с розови краища. Виждаме задъханото й лице и младия й придружител, двамата са уморени и се смеят на някаква своя си шега.
Струва ни се, че Една има всичко: две лъчезарни момчета, богат грижовен съпруг, забавления, безгрижие, свобода; готови сме даже малко да я намразим. Но героинята на Шопен е като всички съпруги и едновременно с това силно се отличава. Тя е рядка птица със сърце, обгърнато от неподозирана самотна.
В душата й избликнаха чувства, разлюляха я, плискаха се в нея, както вълните плискаха прекрасното й тяло всеки ден. Трепереше не можеше да си поеме дъх, очите й се замъглиха от сълзи.
Тя инстинктивно усеща противоречието между външно съществуване, което се подчинява, и вътрешно, което се съмнява. А през това лято, което е по-различно от всички останали лета, миговете на мълчание са изпълнени с първите трепети на желанието.
През това лято тя се научава да плува, а силната и нежна прегръдка на водата й донася копнежа „да плува все по навътре в океан, там, където никоя жена не бе стигала преди“.
Една се влюбва. Тази любов поражда страст и фантазии и е началото на пробуждането на нейната истинска същност.
Важното беше единствено настоящето – притежаваше само него, за да я измъчва с болезненото усещане, че е изгубила нещо, което е държала в ръцете си. Че й е било отказано онова, което новото „аз“, току-що пробудено в нея, така страстно желаеше.
Когато реалността прекършва летните криле на полета й, Една отказва да се предаде и примири с предишния си живот. Ден след ден се връща към себе си и отхвърля по нещо от чуждото „аз“, което й е натрапено. Съблича лицемерната дреха, ушита по поръчка на обществото, и се води единствено от своите желания. Прави каквото си иска, чувства се както си иска, защото природата не се съобразява с морал и условности.
Една предизвиква света да действа, обхваната от бяс, сякаш изгубила ума си, отказва да даде себе си в жертва.
И една „жена с безцеремонното си държание и божественото си изкуство успя да докосне душата на Една и да я освободи“. Искрата на съмнението и чувствеността, запалена от Робер, се превръща в страшна стихия благодарение на мадмоазел Рийс. Пианистката – луда, зла или истински артист, опиянен от дързост, потъпкал традициите и предразсъдъците.
Красивото и жестоко чудовище, наречено живот, поглъща Една. Първо й позволява да си извоюва право на избор, после й го отнема, присмива й се. Тя ще притегли внимателно чувствата си, ще помисли за децата си, за всичко, ще се разкае, „…но не тази нощ“, а утре?
