Проф. Майа Богданова е модна дизайнерка, ръководителка на катедра „Мода“ в НХА, председателка на фондация „Св. Пимен Зографски“ и членка на Съюза на българските художници. Девет години работи като дизайнерка за модна къща „Валентина“, а след специализация по конструиране и мулаж в Париж създава собствено студио в София за малки бутикови серии облекла. Авторка е на книгата „Конструиране и мода“ и работи като професор по конструиране, драпиране и дизайн на облеклото. Участвала е в експертни комисии за акредитация на специалности по дизайн в Литва, представяла е колекции в модни ревюта и е организирала самостоятелни изложби в галерии в София. Работила е по дизайна на костюмите във филмовите продукции „Слънчево“ и документалния „Иван Шишманов“.
Проф. Богданова организира общоакадемични проекти за студенти от НХА и млади артисти, свързани с предприемачеството в креативните индустрии. По тази тема тя ще се включи и като лектор в юбилейното издание на конференцията „Образование и бизнес“ на 13 май. Преди да я чуем в понеделник, я поканихме да ни разкаже повече за бизнеса в изкуството и как младите хора с въображение и талант могат да се реализират успешно на професионалното поприще.
Снимка: View Sofia
Със сигурност сте запозната с обезкуражаващата българска поговорка: „Музикант къща не храни“, която у нас сякаш се разпростира до всички творчески професии. Какви са Вашите наблюдения?
Ситуацията може и да е била такава преди години, но сега е много по-различна. За дизайнерите тази поговорка изобщо не важи. В днешно време самото ветрило на образованието по моден дизайн в НХА е толкова широко, че се радвам как нашите студенти намират реализация в различни области – дали в медии, дали чрез собствени брандове. Всички световни тенденции, а и в България, начина на поведение на потребителя и отношенията му с производителя създават тази възможност, от която нашите студенти се възползват. Те са хора, които могат да намерят своето място, дори и като графични дизайнери. Те успяват да се реализират даже и в една област, в която не сме специализирани.
Предполагам, че когато младите хора пристъпят за първи път в НХА, отначало тяхната визия за творчеството е много възвишена и не толкова практически насочена. Как ги учите да я съчетават с предприемчивост и да правят бизнес от изкуството си?
Младите идват при нас веднага след училище и са малко или много неориентирани. Нямат цялостна идея какво точно представлява модата. По някакъв начин са привлечени и мотивирани от нея, но е рядкост да са проучили в дълбочина какво го очаква. Забелязала съм, че формирането на тяхното отношение към околния свят от първи курс до бакалаври и магистри коренно се променя и включително се отразява на визията им.
Двайсет и първи век е голямо предизвикателство, тъй като технологиите се менят и идва ново поколение с нов мироглед. Трябва да го посрещнем адекватно и в НХА се стремим да улавяме тези тенденции чрез студентите. Много е важно да се видят техните концепции, защото те се различават от тези на младите хора преди двайсет години. Едно от основните неща, което не е застъпено при нас като обучение, но е абсолютно необходимо за модата, е свързването на бизнеса с изкуството. Ето защо в НХА провеждаме различни програми, на една от която и аз бях инициатор – интензивна двугодишна академия, посветена точно на предпремачеството и не толкова познатото у нас социално предприемачество.
Поканихме много видни международни и български лектори, организации и министерства. Завършили студенти и външни артисти показаха на настоящите ни възпитаници на каква основа да стъпят, да знаят поне към кого да се обърнат и с кого да работят, за да осъществят чудесните си идеи. Оказва се, че само идеи не стигат. Това в комбинация с практическите знимания помогна на студентите да си дадат сметка за значимостта на връзката между бизнеса и изкуството. Планираме магистърска програма в областта, която наистина да им даде необходимите познания и ориентация.
А може ли да се каже, че пазарът е отзивчив към младите творци?
За щастие, може да се каже. В ерата на дигиталните технологии те имат късмета да покрият пазара чрез различни канали и да си намерят клиенти във и извън страната. Интересът в момента е световен и е пренасочен от големите брандове към малките, към посланията, които те отправят към потребителя. Неговите изисквания се промениха в полза на дизайнера и малкия бранд, който той може да създаде.
Понякога хората не възприемат творческия или интелектуалния труд като „реален“, защото той невинаги може да бъде облечен като стока, да бъде пипнат или консумиран. Оттам идва и неговото обезценяване в очите на потребителя. Забелязвате ли подобно отношение?
Да, забелязва се, но тук образованието има за задача да предаде стойността на този вид труд. Не може да се гледа само в сферата на консумацията, парите и благосъстоянието. В областта на модата обаче не се поставя такъв проблем, защото отношението на потребителя е друго. Той чака добавената стойност, която дизайнерът може да му даде. Не е важна само дрехата, а какво послание носи тази дреха. Сформират се цели групи хора, които искат да изглеждат по конкретен начин, независимо от модните тенднции. А те са много плаващи и не така определени. Тук човекът, стилът и неговата духовност излизат на първо място, така че ни е по-лесно. За другите изкуства действително е въпрос на дълго и продължително образование и стойности, които се възпитават още от семейството.
Вие самата сте завършили НХА. Когато се завърнахте тук, вече като преподавателка, поставихте ли си за цел да подобрите, промените или въведете нещо, което Ви е липсвало в собственото Ви образование навремето?
Да, може да се каже. Когато постъпих тук, промените бяха много големи, но, следвайки духа на времето, целите ми се избистриха. Това, което ми е липсвало като образование, потърсих за две години в чужбина на специализация във Франция. Когато се върнах, желанието ми беше да приложа наученото и тук, защото видях начина на преподаване, поведението и връзката между студенти и преподаватели. Исках до известна степен да ги пренеса и тук.
Какво Ви направи впечатление в чужбина?
Организацията на образованието там е много специализирана. Аз харесвам и нашата широка система, стига студентът да може да се ориентира и да почерпи изцяло от това, което му се преподава. В чужбина са насочени по-скоро към тесни рамки на подготовка и изнасянето на продукт, който после да влезе в дадена сфера. Трябва да призная, че това се случва успешно и бързо. Специалистите излизат след много кратка и интензивна подготовка. Наскоро например посетих един специализиран университет за мода в Испания, където съвсем целенасочено се подготвят кадри за голямото производство на страната.
При нас процесът може би е по-бавен, по-съзерцателен, но резултатите в никакъв случай не са лоши. Ние сме тези, които печелят награда във всеки международен конкурс, в който участваме. Хората тук са много артистични и не толкова практически насочени и това светоусещане им помага да изразят докрай своето въображение. То се оценява в младежки конкурси за моден дизайн, което ни показва, че сме поели в правилната посока. Развитието на способностите им и експериментите по време на обучението им ще помогне на студентите да се реализират в средата, в която искат да работят. Тя със сигурност няма да е същата, но пък обучението ще ги е направило по-адаптивни, за да могат да реагират веднага, може би след кратко обучение или престой в областта. В друг случай пък ще са способни да продължат пътя си и сами.
Снимка: Конференция „Образование и бизнес“
Налага ли Ви се като преподавателка да обуздавате нечие прекалено развихрило се въображение или творческо его?
Не, тук не се и опитваме. Даже се радваме и си поставяме за цел да изведем тези качества докрай. Магистърската програма ще даде на студентите познанията за бизнеса и как да реализират собствена фирма. Артистичността и въображението няма да им попречат.
Тоест няма сблъсък между практичност и въображение?
Даже си помагат. Трябват само познания и ориентиране кой е правилният професионалист, към когото да се обърнеш. Това е първата и най-важна стъпка, за да успееш – с кого ще си сътрудничиш в работата си. В магистърската програма ще покажем на студентите как да организират себе си и екипа си, как да се научат да разчитат на другите и да бъдат по-визионерски насочени в бизнеса си, ако се захванат с такъв.
Какво бихте посъветвали един млад човек, току-що завършил гимназия и избрал да се развива професионално като творец, да започне да прави още отсега?
Тук е много важен характерът. Това е една сложна среда, в която човек трябва да се ориентира, да пробие и да се наложи. Нека си отговори на въпроса дали ще може да издържи на всички изпитания, защото те са много, дали е силен, дали може да развива себе си, без винаги да се сравнява с околните. Не бива да си казва, че може да се справи, без да направи нещо, само защото някой друг не го е направил. Не, той трябва да гледа себе си, да познава себе си и още преди да дойде в университета, да започне да разработва всички практични умения, които са му нужни.
Функцията на образованието вече не е толкова да дава информация, колкото да ни ориентира в нея и да ни показва откъде да я черпим. Днес тя се предлага навсякъде, но човек не бива просто да прехвърча през нея и да допуска повърхностното ѝ възприемане. Нека се допита и си изгради реални критетии.
Ключов момент е през годините на образование да се работи в посока широкоскроеност. Разделението между поколенията трябва да се преодолее – тези поколения разполагат с всички необходими качества да си помагат и да комуникират помежду си. Важно е да обръщаме внимание какво е новото в хората, които идват след нас – тези, които са родени в друго, технологично време.
Снимка на публикацията: Нели Цонева
