„Произход“ изглежда красиво и реших, че ще я чета веднага щом излезе. Разчитах, че ще е лека и приятна и след последните няколко много сериозни, тъжни и драматични книги, които прочетох, ще ми подейства добре да имам нещо сравнително разтоварващо за събота и неделя.
Не се получи съвсем така. „Произход“ е толкова увлекателна, че не можах да я оставя, докато не я дочетох – просто трябваше да знам. Да разкрия тайните и загадките, които са скрити между кориците й, да обходя пътеките на джунглата с главната героиня Пиа и да разкрия тайната на произхода й.
Пиа е родена в джунглата, в научен лагер, където се провеждат разнообразни биоинженерни, генетични, медицински и всякакви други експерименти. Тя е финалният резултат на дълъг генетичен експеримент, продължил повече от сто години и включващ селективно размножаване на хора, инжектирани с екстракт от местно, ендемитно растение, наречено „елизиум“ – и е перфектна. Кожата й е непробиваема, имунизирана е към всяка позната на човечеството болест и е безсмъртна. Освен това – лишена от всякакъв достъп до информация за външния свят, обучавана от най-ранна възраст да се превърне в съвършения учен, безпристрастна, студена и аналитична, подчинена на това, което колегите й учени (чичовци и лели, както по кръв (генетичен експеримент продължил 100 години няма как да се е случвал чисто и стерилно само в епруветки все пак), така и по близост – тя познава тези хора през целия си живот. Само тях.) наричат „висша цел“. Дори преди всичко да започне да се разпада, д-р Алварес, ръководителят на проекта, звучи доста фашистки – честно казано, представях си го малко като латино версия на Менгеле.
И би могла да се превърне в перфектната малка кукла на конци, ако не бе поредица от случайности, променили съдбата й изцяло. Естествено, едната от тях е момче – Ейо, който разкрива на Пиа красотата на джунглата, този път наистина, а не през стъкло и електрифицирана ограда.
Подложена на изпитание на чувствата, не на разума, Пиа се пропуква – маската на научност и отдаденост на по-висша кауза скоро пада от лицата на лелите и чичовците в комплекса и изпод нея започват да изплуват страх, интриги, лъжи и тайни, които разбиват сърцето на перфектното, ненаранимо момиче – но я и освобождават.
Харесах „Произход“ повече, отколкото очаквах. Ако решите да я четете само за забавление, винаги може да се ограничите до модерната и красива приказка за неумиращата Джейн и сексапилния и изненадващо добре начетен за дивак Тарзан, но можете и да се опитате да проникнете малко по-дълбоко – да поразсъждавате върху морала, науката и бъдещето. Или пък просто да помечтаете за пътешествие до Амазония.
P.S.
Трейлърът е малко бозав, но красив, затова все пак го споделям:
Само преди няколко часа дочетох тази книга. И още не мога да се съвзема. Признавам, че и аз очаквах леко и забавно четиво – а попаднах на разтърсваща и шокираща книга. „Изгълтах“ я за 3 дни – и хем нямах търпение да разбера какво става, хем не исках да свършва. Момент – казах „нямах търпение да разбера какво става“. Не, това са твърде слаби думи. По-скоро бях толкова потресена, че исках да видя доколко могат да бъдат престъпени границите на морала в стремежа към една „висша кауза“ като стремежа към безсмъртие.
Това не е „лятна книга“. Не е нещо, което да четеш за развлечение под чадъра на плажа. Това е книга, която те кара да се замисляш. Да се съмняваш в „правилните“ неща – или в тези, провъзгласени за правилни. И определено не е просто поредната тийнейджърска книга – това е книга за мислещи хора. Защото може би нещата, описани в нея, не са чак толкова невъзможни…