„Дидие бързо обходи волиерата, като интерес предизвика най-вече облечената като мъж дребна женичка, която пушеше пури, възседнала стола наобратно, и прокламираше революционни идеи в своите еретични романи.“
Страстта на гения може да се сравнява единствено с творческия му егоизъм. В каквито и дълбини да потъва артистът в любовта си към друг, изкуството винаги е на първо място – нищо и никой не може да измести пианото, четката или белия лист от пиедестала.
Романът „Прокълнатите любовници“ (изд. „Изток-Запад“) е посветен на едни най-интересните личности на XIX век, открили се едни други и изживели легендарни любовни истории, но в крайна сметка принесли се в жертва на изкуството си.
„Прокълнатите любовници“ описва живота на френската писателка Жорж Санд и по-конкретно множеството й афери. Макар и връзките й да са многобройни, безспорно акцентът в книгата е поставен върху най-значимите и вероятно най-любими мъже на Санд – поета Алфред дьо Мюсе и композитора Фредерик Шопен. Двамата са като слънцето и луната, като черната и бялата врана; единственото, което ги обединява, освен самата Жорж, разбира се, е творчеството и страстта, с която му се отдават.
Жорж Санд и Фредерик Шопен, нарисувани от Йожен Дьолакроа
Връзката на Санд с Мюсе е буреносна и противоречива заради лудостта на поета и властната природа на Жорж. Любовта й към Шопен е много по-различна. Пианистът е изключително чувствителен, емоционален, непостоянен в настроенията си и в абсолютен плен на музиката. Коварната туберкулоза го прави крехък, „като снежинка“, която всеки миг може да се стопи в дланите на смъртта. Насладих се на начина, по който беше описана връзката между двамата творци, от кроткото й начало до трагичния й край, през етапите, в които се отчуждават и си изневеряват с музиката и писането – единият в компанията на пианото, другият хванал здраво перото, редейки неуморно роман след роман.
Поисках да прочета книгата, защото връзката на Жорж Санд и Шопен винаги ми е била безкрайно интересна и в този аспект не останах разочарована. Мишел Пейрамор обаче успяваше да ме изгуби в моментите, в които включваше и други прочути имена в историята. В романа му присъстват много знаменити писатели – Александър Дюма, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго… Струва ми се обаче, че те просто маркираха страниците с появата си, образите им не бяха добре изградени, проблясващи съвсем за кратко и неубедително, сякаш Пейрамор просто е искал да ги включи, за да има в романa му повече „звезди“.
Алфред дьо Мюсе
Това, което френският писател безспорно е успял да постигне обаче, е да изгради един плътен и чувствен образ на Жорж Санд, който да ни помогне да разберем личността й, творчеството й и начина й на живот. Тя ни е представена като яростно независима личност, властна, с много силен характер и остър език, помитаща със замах порядките на парижкото общество, което обсъжда зад гърба й мъжкия й костюм и пурата в устата й.
В същото време Санд е буреносно страстна, отдаваща на партньора си всичко освен свободата си. И за Мюсе, и за Шопен тя е не просто любовница, а закрилница. В обичта й винаги присъства майчиният елемент – да защити и да се погрижи за мъжа до себе си, каквото и да й коства. Майчина любов, която Жорж спестява на децата си за сметка на любовниците си. Въпреки жертвите, на които е готова, Санд не е склонна да изневери на себе си. В мига, в който се почувства изчерпана или отегчена, тя си отива, без да се интересува какви емоционални руини оставя зад гърба си.
„Прокълнатите любовници“ не е мащабен и дълбок разказ за гениите на Романтизма, но в никакъв случай не е и плитък любовен роман (въпреки че драматичното заглавие може да ви подскаже друго). Всеки запленен от гениите на този триумфален за изкуството период също ще се наслади на творбата, а и на стила на автора, който сякаш умишлено се е опитвал на места да имитира стила на епохата и да ни накара да се почувстваме така, сякаш четем класически роман.
Повече за живота на Жорж Санд можете да прочетете в рубриката „Големите“.
