“Пътешествията на Гъливер” е книга, която всеки от нас е чел като дете и не всеки от нас е чел като възрастен. Както повечето “детски” книги, за да бъде разбрана, е необходимо да бъде прочетена от (не)дете. Романът е създаден през XVIII век и всъщност основната цел на автора Джонатан Суифт е да пародира “Робинзин Крузо” на Дефо.
“Пътешествията на Гъливер” се състои от четири части, като познати на повечето от нас са първите две. Сега обаче ще си поговорим и за четирите:
1. Пътуване до Лилипутия – всички знаем историята на това пътуване: Гъливер се озовава на непозната земя, обитавана от хора с големината на палец. В тази част авторът много умело играе с мащабите и показва колко е трудно да се впишеш в едно чуждо място. С всеки опит на Гъливер да помогне, да бъде полезен на обществото, той му вреди. Хвърлен е един ясен поглед върху това как един “голям” човек няма как да живее пълноценно в един “малък” свят. Погледите са различни, мисленето е различно, мненията са различни, законите са различни.
“Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството. “
2. Пътуване до Бробдинганг – отново след голяма буря, героят се озовава в нова непозната местност. Тръгвайки да изследва новата земя, разбира, че тя е обитавана от великани. Тази част е огледална на първата. Малките хора тук са големи; “големият” човек – тук е малък.
За мен тук авторът се явява някак като човекомразец. В тази част той описва хората в най-малки детайли, които може да види само едно “мъниче”. Описва миризмите им, кожата им, ужасните им навици. Тук Гъливер често се сеща за Лилипутия и жителите й, колко чисти и красиви са изглеждали поради разликата в мащабите, и колко ужасни му изглеждат сега огромните хора.
”Цветът на гърдата бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно, а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.”
Героят бива използван като играчка, показван из страната като “чудо” с основна цел – печалба. Така е и до днес – всяко едно същество, различно от стереотипа на човека, бива използвано за зрелище.
3. Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдръбдриб и до Япония – в тази част, авторът осмива политиката, осмива науката и как те са безполезни в живота на хората.
“Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия.”
“Те дотолкова са обзети от непрекъснат страх, опасявайки се от тези и подобни надвиснали опасности, че нито могат да спят спокойно в леглата си, нито да вкусват обикновените удоволствия и забавления на живота.”
4. Пътуване до страната на Хоинъмите – изоставен от моряците в непозната страна, Гъливер се озовава на място, където най-висшите обитатели са конете. Те се наричат хоинъми и са добродетелни, разсъждаващи и 
умни. Живеят в къщи и общуват помежду си. В тази страна има и още един вид жители – Яху. Нещо средно между човек и маймуна. Неспособни да разсъждават, неспособни да живеят в мир и вечно спорещи. С една дума: ЧОВЕЦИ.
И макар разстоянието от времето на създаване на книгата до днес да е огромно, макар тези светове да са измислица, проблемите, които тя засяга, са актуални и днес. Първите три части създават едно хомогенно цяло – заобикалящият ни свят. И макар всеки един народ да е различен, всички те се обединяват в едно – желание за власт, необходимостта от богатства, култ към глупостта. Показано ни е, че е невъзможно да живееш на място с утвърдени стандарти, когато ти си израснал с други. И въпреки че в трите части героят ни се чувства не на място и смята, че жителите живеят по странен, дори бих казала неприятен начин, в четвъртата част той самият е не на място. Със собствените си очи вижда глупостта и невежеството на хората (макар и там да са в доста примитивен образ). Когато съзира спокойния, улегнал живот без човешка намеса, Гъливер разбира същността на истинското съществуване.
Вижда се, че не е нужно всичко да се анализира, не е нужно политиката да води света, че богатството не е най-важният приоритет, че всяко научно откритие е неизползваемо в ежедневието. Да, такъв живот може да има и извън тази книга, но в него не се вписва разумът, не се вписва глупостта, тоест не се вписва човечеството, а това е невъзможно да се обясни на едно дете.
Може да поръчате “Пътешествията на Гъливер” от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
Вижте още:
15 цитата, с които да започнеш деня си и да издържиш до края
Дестинации за литературни пътешественици
