Правилото на Ник Дон, че първият вариант на един ръкопис се пише със сърцето, а вторият – с разума, важи и при четенето. Първият път, когато хванеш в ръце дълогоочаквана книга, препускаш страстно по страниците, нетърпелив да стигнеш до края, да развържеш нишките на историята, да подредиш в главата си събитията и финала. Вторият път четеш, мислиш и преживяваш. Медитираш над книгата и получаваш от нея всичко онова, което животът не ти дава или пък ти дава, но не успяваш да разбереш защо.
Не мога да подчертая колко важни са книгите на Радостина Ангелова за мен. През последните две години съм препоръчала “Виенски апартамент” и “Имаго” хиляди пъти, говорила съм за тях в интервюта, подарявала съм ги с повод и без.
“Обратната страна” (ИК Жанет 45) е третият роман на Радост Ангелова. Отново ще разпознаете характерния й поетичен стил, но този роман е много по-камерен и в същото време – много по-разголен емоционално. Това е роман за творческото начало и писането, за вдъхновението и двойнствения живот на словото и влиянието, което то има над живота на пишещия.
Радост Ангелова превръща житейски ситуации в литература. Но литературата може да е далечна и студена, докато нейните книги ме карат да се чувствам… като прочетена книга.
“Притихването на душата е като съвършена мелодия от седем нотни знака: шест паузи и тон, който звучи в синхрон със сърцето.”
Понякога, когато прочета наистина хубава книга, сърцето ми се свива като от любов. Писатели като Радостина Ангелова имат смелостта да разтърсят стъклените сфери, в които сме се превърнали, да разклатят емоциите ни, да ни накарат да погледнем дълбоко в себе си. Да зададем въпросите, които премълчаваме. Да изслушаме отговорите, които подминаваме.
Убедена съм, че много мъже и жени, четейки “Обратната страна”, ще се уплашат от писателското око, което сякаш успява да събори всички (цифрови и психологически) защити, които поставяме между реалния си и виртуален живот. Ще припознаят историята на Ник и Юлиана в себе си и в своите истории.
Ник и Юлиана водят безкрайни среднощни разговори, в които се промъкват горчиви истини и изненадващи признания. Тази книга огрява най-тъмните ъгълчета на сърцето и те кара да се вгледаш в таящите се там сенки. В жестокостта, с която обичаме. Такива сме хората – строим кули от карти, които ту се издигат високо, ту се сриват със земята, разтресени от невнимателно движение или непредвидена кихавица. Играем на карти с любовта, един особен вид хазарт и никога не знаем дали следващта изтеглена карта ще ни донесе победа или провал.
Преживявайки различните образи на любовта и създавайки стихове, всеки от които е своеобразен катарзис на (не)връзката й с Ник, Юлиана извървява своя път, който неизменно води до решение – това е, което пътищата правят. Най-трудният избор всъщност е да не избереш. Да подтиснеш разрушителните импулси на сърцето си, да помислиш за утрото, вместо да посегнеш алчно към настоящето.
„Никога не е било лесно. Но колкото повече остаряваш, толкова повече болката изглежда се увеличава. Като си млад – болка има само при раздялата. С възрастта болката се появява май още с влюбването – заради хилядите въпроси „за“ и „против“, заради неспособността да загърбиш рационалното и да се оставиш само на течението. Имаш вече какво да губиш – понякога семейство, понякога кариера, власт, пари, авторитет… все неща, към които си се стремял, преследвал си ги. А и в крайна сметка вътре в себе си знаеш, че пак ще се стигне до раздяла, която започваш да преживяваш едва ли не от самото начало.“
По-голямата част от романа е диалог в реално време между двамата писатели. Разговори за емоции, вдъхновение и писателски занаят, който понякога повече приличат на спаринг двубой, отколкото на цивилизована дискусия или интелектуална свалка. Всеки е водил такива среднощни разговори – когато е толкова тъмно, че няма смисъл да лъжеш, когато казваш истината и не ти пука от последствията.
Но утрото изгрява и слага край на тази временна лудост. Завръщаш се към себе си, а от нощта си взел лъжичка горчилка и залък искреност.
Прочетете още ревюто на Стела за „Виенски апартамент“, на Габриела за „Виенски апартамент“ и „Имаго“. Можете да разгледаш още специалния ни читателски пътеводител към романа „Имаго“. Ако се интересувате от мъжката гледна точка към книгите на Радостина Ангелова можете да намерите още едно ревю за „Виенски апартамент“ при Христо от Книголандия.
Отново съм омаяна от последния роман-дневник на Радост Ангелова „Обратната страна“. Четенето му е една наслада за душата – и плаках, и се смях, и се възхищавам на способността на авторката да пише по свой собствен необикновен и правдив начин за обикновени неща от живота ни. Поезия лъха от всяка страница.
С нетърпение очаквам новата творба на Радост. Признавам си, че след представянето на последния и роман миналата седмица, в съзнанието ми звучи орган …