fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Радостина Ангелова

6 мин.
radostina angelova

Все по-често ще чувате името на Радостина А. Ангелова. Преди година дебютният й роман „Виенски апартамент“ плени почти целия екип на сайта, но докосна сърцата на много други читатели по цял свят. Иначе Радостина е родена в София и е авторка на няколко стихосбирки, влиза и в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа за 2010 и 2011 г. Член е на международната хайку фондация (The Haiku Foundation). От няколко дни по книжарниците може да се намери и вторият й роман „Имаго“, който ще бъде представен и на празниците на изкуството Аполония.

Какво са книгите за теб?
Необходимост. Споделяне. Забавление. Размисъл. Досада. Личности. Мечти. Смях. Свят.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Като дете, растящо в София, с ужасно дълги летни ваканции, в които децата за игра все не достигаха, книгите бяха моите приятели, забавление, времеубиване – всичко. Бях безпризорно и безразборно четяща – от библиотеката у дома, от училищната, кварталната и всякаква друга. Било е щастливо време, защото днес просто нямам кога да чета толкова художествена литература. И особено – да препрочитам отдавна прочетени книги. Така че ми е много трудно да определя коя книга и кога ми е повлияла. Ще кажа обаче едно име – Неда Антонова. Нейната тетралогия, започваща с „Войната свърши в четвъртък“, ме накара още преди гимназията да се замисля за чудото на чудесното писане.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Лош навик, който имах като дете. Съсипва чистотата на словото. Но нямам нищо против вестник или списание на масата – особено ако съм сама и се храня навън.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе във всичките му форми, които не включват алкохол. Алкохолът само влошава възприятията ми, особено от хубава книга.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява е силна дума, но не, не отбелязвам нищо. Не искам да натрапвам своето виждане на следващия четящ. Но обичам да споделям такива моменти с околните – чета им на глас.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ако я оставя за кратко – отворена. Ако не – опитвам се да запомня страницата (с разделителите нещо все се разминаваме). Напоследък обаче не ми се налага – често чета нощем, когато времето е само мое и не спирам, докато не прочета книгата.

Imago Radostina A. AngelovaХудожествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но художествена в по-малка степен, отколкото бих искала. Научната литература обаче също носи голямо удоволствие, особено като открия, че логиката ми е споделена и от друг или намеря отговор на проблем – добре описан отговор.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Но още нямам електронен четец – складирам всичко на компютър.

Държиш ли да прочетеш главата докрая, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Развила съм умението да чета бързо. Много бързо. Но когато съм вглъбена в текста – краят на главата няма значение. Не спирам преди края на книгата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. С годините установих, че изкушението да дочета книгата насила струва много. Много време, в което са се случили безброй други, по-полезни или по-приятни неща.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да ме дразни? Може да ме дразни умението на автора или преводача, но не и героят. Героят е авторово творение – ако поведението му, макар и недопадащо на моята гледна точка за света и хората, е мотивирано, всичко е наред.

Какво четеш в момента?
Един куп научни публикации. Но иначе – том 3 от съчиненията на Стефан Цанев и съвсем конкретно, пиесата „Последната нощ на Сократ“. Мога да говоря за тази пиеса от тук до утре.

Коя е последната книга, която си купи?
„Делнична библия“, препоръчана ми преди време лично от авторката й Божана Апостолова. А иначе вчера ми подариха „Последна любов в Цариград“ на Павич – на сръбски. Беглото ми зачитане дори само показа, че една книга звучи уникално на езика, на който е написана.

delnichna bibliaОт тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
И двете. Особено ако комбинирам с разкази или поезия – такива книги чета разбъркано, за ужас вероятно на авторите им, които дълго и прецизно са обмисляли кое стихотворение след кое да сложат или как да композират разказите.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Тишина. Самота. Дъжд. Кафе.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелните издания като че ли успяват да ме изненадат повече. Но това не значи, че не бих „изгълтала“ всичко от автор, когото харесвам.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не си спомням някой друг освен сина ми да ми е задавал този въпрос. Може би интуитивно усещат, че не мога лесно да дам отговор?

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В компютъра – по теми. Но в библиотеката… Имам една огромна кошница за дърва, която в моя случай е пълна с книги. Стои до леглото ми вместо нощно шкафче. Е, онова, което ми е интересно в момента, дори и прочетено, е в кошницата.

Не пропускайте да прочетете ревютата на „Виенски апартамент“„Имаго“ и „Афиши в огледалото“ от Габи Кожухарова, на „Обратната страна“ от Мила Ташева и на „Не сме тукашни“ от Цвети Димитрова.

В публикацията са използвани снимки на Виктор Владев. Още негови снимки може да видите в неговия фотоблог.