На 30 години Радостина Николова вече има зад гърба си успешна практика в сферата на журналистиката и маркетинга и е автор на поредица от детски книги – “Приключенията на мотовете”. Тази зима тя ни запознава с нови герои – еленчето Ву и неговите горски приятели, за които ни разказва в меланхолично-оптимистичната “Моите красиви рога”.
Радостина, за кого е книгата “Моите красиви рога”?
Книгата е за всеки, който разпознава у себе си малко или голямо дете. Докато я пишех, научих немалко ценни уроци за самата себе си. Така че се надявам всеки един, който по един или друг начин някога се е чувствал различен или неразбран, да възприеме посланията й.
Кое е най-хубавото качество на Ву?
Че е оптимист, независимо от всичко и напук на всичко. Аз силно вярвам, че колкото си по-позитивен, толкова по-добре ти се подреждат в нещата в крайна сметка. Освен това е много мъдър, когато го сравняваме с връстниците му. Неговото порастване не е лесно, но нима всяко дете не се сблъсква с проблеми от най-различно естество, докато расте?
Много бих искала децата да разберат, че не трябва никога да се срамуват от нищо. Различията са неизменна част от живота ни и колкото по-рано се научим да ги възприемаме като бонус, вместо като проблем, толкова по-рано ще се научим на самоуважение. А това е в основата на един по-щастлив живот.
Тримата приятели в „Моите красиви рога“ – Вундаба, Констанс и Винсент
А често ли се намират в живота приятели като тези, които Ву има?
Според мен важното е да откриеш точно тези приятели в живота си, които да те карат да се чувстваш по начина, по който се чувства Вундаба – щастлив и пълноценен. Това са онази шепа хора, които се открояват на фона на твърде многото на брой познанства, които не ти дават абсолютно нищо.
В книгата обаче приятелството с Винсент се оказва само през призмата на Ву…
Да, пречупено е през неговата лична призма, но в крайна сметка му дава онова, от което има нужда – сигурност, спокойствие, топлина и уют дори. Точно това, което Ву очаква да получи от един истински приятел, нищо че е едностранно. Невинаги в живота чувствата са споделени и от двете страни, но е важно какво ще извлечеш от тази ситуация. А в крайна сметка еленът се чувства щастлив.
Освен текстът и сюжетът, страхотна сила в “Моите красиви рога” са и илюстрациите, а и това далеч не е първата книга, по която работите с Мелина–Елина Бондокова. Планирате ли и други проекти заедно?
В момента ми е трудно да правя планове за бъдещи проекти, защото все още съм прекалено потопена в историята за Ву. С Мел обаче се работи лесно – правим го от години и вече сме се напаснали.
Какво да очакваме на представянето на “Моите красиви рога” на 20 ноември?
Ще надникнем вътре в книгата и в живота на моя елен. Обещавам да е забавно, така че ще се радвам колкото може повече хора да дойдат да се запознаят с Ву и останалите герои, а и с мен (смее се).
Книгата излиза и в подкрепа на една празнична кауза – разкажи ни повече за нея.
За мен е много голяма чест и гордост да си партнирам с Holiday Heroes около излизането на “Моите красиви рога”. Отдавна съм много голям почитател на каузата им. Един лев от всяка книга, продадена до края на януари 2017 г., ще се дарява на семейства в нужда под формата на пакети хранителни продукти. Вече пета година инициативата търси начин да направи празниците на над 5000 семейства в България по-достойни и усмихнати.
Знам, че може би е рано за подобни размисли, но да очакваме ли продължение на книгата?
На тази книга точно – не. Сама по себе си тя е достатъчно завършена и по-скоро не си представям да пиша продължение.
А работиш ли по нещо друго в момента?
Да, имам идея за детска илюстрована книга с доста по-малко текст. По-голямото ми предизвикателство обаче е един тийн роман, над който прекарвам доста дни и нощи. Все още има много работа по него, тъй като е напълно нов жанр за мен.
“Моите красиви рога” на Радостина Николова вече е в книжарниците, а официалното представяне на книгата е на 20 ноември от 17 ч. в литературен клуб “Перото”.
