fb
Интервюта

Радостина Николова: Децата четат толкова, колкото ги мотивират родителите и средата им

7 мин.
Radostina Nikolova

Първоначално се запознах с Радостина Николова така да се каже задочно, когато прочетох за първи път „Приключенията на мотовете“. Тази детска книжка веднага се запечата дълбоко в сърцето ми и бях много радостна, когато разбрах, че Радостина е спечелила наградата „Бисерче вълшебно“ за 2014 г. именно с историята си за мотовете. Някак ми стана хубаво да знам, че и други хора са оценили подобаващо чудесния свят на малките пухкави същества, който Радостина е създала.

За щастие, мотовете се превърнаха в поредица, като наскоро излезе трета част – „Спасяването на хълцащата принцеса“. Истинското ми запознанство с Радостина бе на премиерата на тази трета книжка. Тогава се убедих, че лъчезарната й усмивка е точно толкова голяма, колкото си представях, и реших най-накрая да я попитам онези въпроси, които ме вълнуваха от самото начало – как е започнало всичко и дали скоро ще има следваща част от поредицата за мотовете.

Разкажете ни как започна всичко, как Ви хрумна идеята за мотовете?

Мотовете се родиха под формата на приказка, която съпругът ми ми разказваше вечерите преди да заспим. Един ден реших да го изненадам и да напиша кратка историйка с тези чудати същества. Може би това още повече вдъхнови и него, и мен, и решихме да продължим да пишем заедно. Отначало идеята беше книжката да си остане само за нас, но когато я завършихме, толкова ни допадна, че решихме да я издадем с цел да се докосне до колкото се може повече български деца и родителите им. Така видя бял свят първата книга от поредицата „Приключенията на мотовете“. А веднъж започнали, вече се бяхме пристрастили към героите и останалите две части бяха логично продължение. Хубавото е, че се появяват толкова много нови персонажи – идеално поле да пренесем и най-причудливите хрумки на въображението ни.

priklyucheniyata-na-motoveteИлюстрациите във всички книги за мотовете са дело на Мелина-Елина Бондокова. Отпреди ли се познавате с нея или мотовете ви събраха заедно?

Когато завършихме първата част, разказвах на моя близка приятелка идеята да я издадем и че си търсим художник. Оказа се, че нейна братовчедка е художник и аниматор, при това с доста сериозни отличия в сферата. Помолих я да ни свърже и така се запознах с Мелина-Елина. Паснахме си много бързо и мотовете се материализираха изпод четката й точно във формата, в която сме си ги представяли.

„Приключенията на мотовете“ спечели Националната награда „Бисерче вълшебно“ 2014. Какво значи за вас тази награда?

Не мога да опиша вълнението, радостта и гордостта, която ми донесе тази награда. Фактът, че самите деца са я отличили като любимата си книга, е може би най-голямото признание, което някога бих могла да пожелая. Този момент е може би един от най-щастливите мигове в живота ми.

Кои са вашите любими детски книги?

Когато бях дете, най-любими ми бяха барбароните. Обожавах илюстрациите, форматът на книгите и симпатичните същества с причудливите им къщи и интересни приключения. Толкова пъти съм ги препрочитала, че още сега мога да си спомня цветните илюстрации до най-малки детайли. Много обичах и „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ на Ено Рауд. Сега чета също много детски книги и към момента любим автор ми се очертава Ева Ибътсън. Изчела съм почти всичко от нея, но любима ми е „Мая, кралицата на голямата река“. Наскоро прочетох и „Вафлено сърце“ на Мария Пар и УАУ! Не особено силно начало, но към средата книгата просто те разтърсва.

А какви книги обичате да четете на дъщеря си?

В момента малката е още на вълна бебешки книжки и бързо губи интерес, когато започна да й чета нещо за по-големи. Като цяло се заглежда повече по картинки и задължително трябва да пипа /т.е. къса/ страниците, докато четем. Затова разглеждаме само книжки с твърди страници. Radostina Nikolova

А сега накъде? Ще има ли четвърта книга от поредицата или смятате да се насочите към някой жанр за възрастни?

Към момента не планирам повече части за мотовете. Може би бих писала още от поредицата за по-мънички – „Приказки от света на мотовете“. Като цяло имам идея за юношески роман, но все не ми остава време да го подхвана. Иска ми се да се гмурна в по-непознати води. Много съм любопитна какво ли би се получило.

Какво е писането за вас?

Писането е времето, в което мога да дам крила на въображението си, без да мисля за нищо друго. То ме успокоява, радва, вълнува и осмисля. Не мога да го изразя с думи. До голяма степен писането е като четенето. Просто не мислиш за нищо друго, потопяваш се в един непознат свят и ти е хубаво.

Какво бихте посъветвали всеки, тръгнал по вашия път и създаването на детска литература? Днешните деца четат ли достатъчно?

Бих ги посъветвала да са смели и да преследват мечтите си. Аз следвам максимата, че с упоритост всичко се постига в този живот. Не ме сломиха скептицизма, притеснението, че тук няма достатъчно пазар, че издаваме прекалено голям тираж за нашите стандарти и т.н. Напротив, щастлива съм, че успях да намеря сили и време да маркетираме продукта си така, че за година изчерпахме първия тираж и от първата, и от втората част, при това без зад нас да стои голямо издателство. Колкото до децата, днес те четат толкова, колкото ги мотивират родителите и средата им. Ако за един родител е по-лесно да даде на детето си таблет, отколкото да възпита у него любов към книгите, това е личен избор. За мен начинът, по който четенето на книги формира личността, въображението и израстването на едно дете, е несравним. Радвам се, когато получавам писма от родители, че децата им обожават мотовете, не само защото това са моите герои, а защото виждам надежда, че децата продължават да се забавляват докато четат/им четат.  Според мен всяка детска книга ще намери своите почитатели, стига да й бъде дадено шанс.

Radostina Nikolova„Приключенията на мотовете“ беше разпространена преди време и в Дубай чрез най-посещавания интернет портал за детски стоки там. Предвижда ли се подобна инициатива и другаде по света и мислите ли по въпроса за филмова анимация?

Грабвам всяка възможност, без да се замисля. Търсим варианти навсякъде по света, а анимацията е нещото, за което в момента мечтая и вярвам, че е възможно. Много почитатели на мотовете ме питат ще има ли филмчета, което ми дава увереност, че ще се харесат. Просто героите са толкова гушкави и симпатични, че според мен ще се получат много добре.

Вашата трилогия е изключително поучителна. Коя е най-голямата поука, която извлякохте сама за себе си след създаването на света на мотовете?

Да бъда по-усмихната, защото когато се чувстваш щастлив, всичко ти се получава.

[ + ]