Радостина Николова е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната детска литература у нас – автор на 13 книги, обичана от малки и големи заради способността си да вплита приключения, хумор и дълбоки теми в увлекателни истории. След „Моите красиви рога“, поредицата за „Приключенията на мотовете“ и „Шантавѝя до шия“, тя се завръща с новия си роман „Пазителите на Фенера: Оскар“ (изд. „Мармот“) – книга, в която се преплитат тайни, приятелство и търсене на справедливост. Най-новото ѝ заглавие отвежда читателите в свят на приключения, тайни и приятелство, но същевременно поставя въпроси за справедливостта, корупцията и силата на въпросите. В центъра на историята стои глутница смели герои, които тръгват да търсят истината и да защитят приятеля си. Книгата е резултат от съвместна работа с илюстратора Боян Йорданов-Босилек, а още на идейно ниво към проекта се включва и журналистката Миролюба Бенатова, чиито размисли и опит обогатяват сюжета. Така романът придобива допълнителна дълбочина и актуалност, като се превръща в покана за диалог – у дома, в класната стая и навсякъде, където книгите могат да провокират въпроси.
В книгата се преплитат приключения, тайни, но и теми като корупция, критично мислене и отговорност. Как успя да ги балансираш, без да натежат за детската аудитория?
Вярвам, че с децата е важно да се дискутират всякакви теми, а не само такива, които са близки до тях, защото те имат вродено любопитство към живия живот. В крайна сметка с тях обитаваме един и същи свят, и по един или друг начин нещата, които засягат нас възрастните, рефлектират и върху тях. За да преведа понятия като корупция, злоупотреби с власт и влияние, използвах език, който е достъпен и близък. Там, където усещах, че може да се объркат, добавих малко повече обяснения през различни примери. Препратките в книгата към нашето ежедневие са лесно уловими и разбираеми за възрастните. При децата формирането на критично мислене е процес. Вярвам, че такъв тип сюжети може да помогнат, а защо не и да доведат до разговори у дома или в клас.
В книгата имаш герой журналист, който показва силата на въпросите, а сред отзивите на корицата е това на едно от най-разпознаваемите лица на разследващата журналистика у нас – Миролюба Бенатова. Съветваше ли се с нея или други журналисти в процеса на създаването на книгата?
Поканихме Мира като консултант още в самото начало на работата по книгата. С Николай Кънчовски от изд. „Мармот“ се срещнахме с нея преди две години на ниво идея. Заедно решихме, че героите ще са кучета, заради умението им да надушват. В рамките на първата ни среща се запалихме толкова много, че после използвахме всяко свободно време с Ник да бистрим света и всеки един герой. На този етап поканихме и Боян, който също много ни помогна с потапяне в историята и различни визуални референции. В течение на работата изникваха много въпроси, които пращах към Мира, за да мога да си обясня доста неща, както и да построя най-сложната за мен фигура – тази на Роман Гранитски. Начинът, по който протича епизодът, в който Нед Ноксвил влиза в класната стая, пък е почти изцяло адаптиран от нейни размисли, които тя ми сподели, че би провела с деца на тази възраст.
В романа децата тръгват да търсят истината и да оневинят приятеля си. Защо беше важно именно приятелството и справедливостта да са в центъра на историята?
В моето обкръжение има много хора, които мечтаят да живеем в един по-добър и справедлив свят, но за да се изгради такъв свят, е нужно да действаме заедно. Това е посланието, което искам да остане и у децата. Няма невъзможност в това да искаш да промениш нещо, да се опълчиш, да търсиш справедливост, особено когато имаш на своя страна съмишленици. Това не е историята на Оскар, а историята на неговата глутница – всеки допринася с нещо към търсенето на истината. Защото истината може да се крие, но не и да изчезне :-)
Смяташ ли, че децата са по-склонни от възрастните да разпознаят несправедливостта и да търсят истината?
И възрастните, и децата безпогрешно може да уловят кое е справедливо и кое – не. Въпросът е кой как реагира, когато се сблъска с нещо нередно. Моите наблюдения са, че децата имат вроден морален компас за правилно и грешно и обикновено реагират на мига. Но когато започнем да ги поставяме системно в ситуации, в които започват да се съмняват дали са постъпили правилно или границите между двете понатия се размиват, тогава несправедливостите започват да стават по-лесно смилаеми и някак преминават в графа “тука е така”. Иска ми се децата да растат именно с обратното на “тука е така” и ‘’няма какво да направим”. Вярвам, че може да изострим това тяхно умение да настояват за справедливост именно и през книгите.
Споменаваш, че си писала „като архитект“ – първо си изградила историята в ума си. Какво ново ти донесе този подход?
Най-вече възможност да мисля за героите и целия свят така, че да имам свободата да ги развия в следващи книги, без това да стои като съшито. Реално погледнато в момента знам много неща и за тях, и за Града, които не са споменати в книгата, но са част от голямата картинка и в един или друг момент ще си дойдат на мястото. Това е генералното преимущество на този тип писане. Но беше много ново и много трудно за мен, признавам си, да се стремя да държа сюжета в “коловоз”. Разбира се, позволявах си някои волности и отклонения, но пак с едно наум как това се отразява и променя цялото.
Разкажи ни за работата в тандем с илюстратора Боян Йорданов-Босилек? Има ли момент, в който илюстрациите повлияват на сюжета?
По-скоро интересното тук е, че по тази книга с Боян работихме някак паралелно. Той започна да рисува още на ниво план на историята. С Ник се срещахме с него почти всеки месец, понякога и всяка седмица, да разсъждаваме върху възможните етапи от развитието на сюжета. Така че не бих казала, че едното е повлияло на другото, по-скоро се движихме заедно. Може би неговият прочит на старото училище много ми помогна в изграждането на образа на едното куче от глутницата Руби. Той има уклон към по-старинна архитектура, различно разбиране към изкуството и начина, по който взаимодейства с него и търси вдъхновение в различни стилове. Да видя героите във форма и цвят също допринесе за това да придобият още по-голяма плътност и в моята глава.
„Пазителите на Фенера: Оскар“ е 13-ата ти книга. Как се променя начинът ти на писане с годините?
Не знам колко и как точно се е променил. Като цяло в писането си винаги съм водена от това да усещам героите, да ги познавам. За мен това е нещото. Мисля, че с годините започнах да обръщам още повече внимание на героите и вътрешния им свят, защото това неминуемо влияе на външния – там, където е случката. Все повече чувствам писането като занаят – не, нещо, което се излива, а като нещо, което постоянно подлагаш на съмнение и въпроси. С тази книга там, където съм пропуснала сама да си задам въпрос и съответно има пропуск, се намесваха Николай и редакторката Борислава Тълок. Посочваха ми несъответствия, неясноти или просто ме питаха, ако нещо не им е ясно. Като цяло, аз съм оперирана от писателско его и мога много да нося на критика и препоръки, ако виждам, че това ще ми помогне в писането и е добре за историята. Вероятно и това доста ми е помогнало да оформям и развивам стила си.
Работиш активно за популяризиране на четенето. Какво според теб трябва да се промени, за да се създаде култура на четене у нас?
Малко ми е сложно да отговоря на този въпрос, защото “култура на четене” не се изгражда с една или няколко промени. Това е процес, в който или искаш да участваш, или не. Вярвам, че ежедневно като индивиди може да допринасяме към формирането на такава култура сред близките ни – с примери, с разговори, с отричане на упадъчни модели и култура. Колкото повече вярваме във формиращата сила на книгите като индивиди, толкова по-лесно ще ни е да мислим в тази посока и като общество. А като общество по-лесно може да налагаме стандарти и очаквания и към държавата да мисли в посока такива политики. Иначе мечтата ми, например, е да се въведе предмет в училище, който е изцяло насочен към четене, дискутиране на книги и формиране на критично мислене. Но как се стига до такъв тип големи разговори въобще, ако не полагаме усилия да действаме отвътре-навън?
Можеш да откриеш „Пазителите на Фенера: Оскар“, както и останалите заглавия на Радостина Николова, в Ozone.bg.
