Благодарна съм на модата класически приказки да се претворяват в съвременни романи, в които добре познатите герои и случки са обърнати с главата надолу. Както при всяка друга тенденция в литературата, и тук има както сполучливи, така и не особено сполучливи интерпретации. Важното е, че много от тях ми припомниха какво удоволствие е да се потопиш в света на Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен и други прекрасни разказвачи, и то вече с очите на малко по-зрял и отлежал във вкусовете си читател.
И тук обаче се усещаше липса. Насред всичките романтични, мрачни и футуристични истории, вдъхновени от вечните приказни класики, не открих и един роман, на който да се посмея от сърце. Винаги мога да си пусна „Шрек“, разбира се, но не в това е въпросът.
И ето че изневиделица по книжарниците се появи шарената корица на „Ръководство на героя за Спасяване на кралството“ (изд. „Ciela“) на Кристофър Хийли. Книга, която с лекота запълва празната ниша и разведрява драматичната атмосфера на този тип литература. Не ме разбирайте погрешно, обожавам по-сериозните и зрели адаптации както на комикси, така и на приказки, но творбите, които не се взимат твърде на сериозно, притежават ненадминат чар.
На пръв поглед всичко е в приказния ред на нещата – имаме магически кралства, имаме принцове, които трябва да спасят принцесите си, имаме чудовища, вещици и разбойници, които правят всичко по силите си това да не се случи. Уловката е такава, че политическата ситуация в кралствата не е черно-бяла, принцовете са пълни неудачници, принцесите чудесно се оправят и сами (да не говорим, че обикновено намесата на техните „спасители“ само влошава положението), а злодеите… е, злодеите са си все така зли, тук нищо не мога да добавя.
Кристофър Хийли събира бойна дружина от един благороден рицар и трима много чаровни, но крайно непригодни за героични дела изтърсаци. За разлика от Принц Прекрасен в 100% от приказките, тези симпатяги са личности, които притежават индивидуални характери със своите силни и слаби страни, и – о, чудо! – имат истински ИМЕНА! Да не говорим, че принцесите им невинаги умират от желание да се омъжват за тях.
Кристофър Хийли
Лиам, Фредерик, Дънкан и Густав до един ненавиждат вменената им от мързеливите бардове роля на Принц Прекрасен. Славата се нрави само на благородния Лиам, който искрено обича да се прави на герой и да се къпе в народната любов. Изтънченият и страхлив Фредерик обаче би дал всичко на света просто да го оставят на мира да си пие чая и да наблюдава живота от безопасната дистанция на замъка си. Густав е коренната му противоположност – най-младият и безразсъден представител на кралска династия от войнствени рицари, той се впуска с рогата напред във всяка опасна ситуация, за да се отърве от унизителната си репутация на принца, спасен от принцесата си (сещате се – Рапунцел, падане от висока кула, ослепяване, лековити сълзи). Що се отнася до Дънкан… е, той е единствен по рода си. Пълно хахо и може би най-очарователният образ в цялата книга.
Заедно тези четирима хубостници ще преживеят безброй унижения, ще претърпят множество зрелищни провали и ще извървят дълъг, кален и изпълнен с безумни приключения път, преди да се превърнат в истински герои, макар и не по начина, който подозирате. Всъщност историята има много хубаво послание за това как не само бойните умения и безстрашието те правят силен, но ще ви оставя да го откриете сами.
В романа се натъкнах и на стабилни дози bromance, които стоплиха сантименталното ми читателско сърце. Как да не ми стане мило от подобни излияния:
– Виж, Фредерик е един голям глупак, който ме кара да си въртя очите толкова много, че ми се струва, че ще ги изкълча, но всъщност е добър човек и не заслужава да умре заради мен.
Май не съм го казвала за друга книга досега, но „Ръководство на героя за Спасяване на кралството“ сякаш те гъделичка – през цялото време или се хилиш глуповато, или направо се гърчиш от смях. Чете се невероятно бързо, тъй като все пак е написана за безгрижната детска публика, шрифтът е доста едър, а текстът е разчупен от много илюстрации (от стила на рисунките съдя, че Тод Харис здраво се е забавлявал с идеята на Хийли). Мисълта, че дава начало на поредната трилогия, за чиито продължения трябва да чакам, не ме кара да въртя очи „толкова много, че ми се струва, че ще ги изкълча“, ами ме изпълва с приятно нетърпение. Нова среща с тези особняци може само да ме радва.
Още ревюта за книгата можете да прочетете в сайта „Детски книги“ и в „Shadow Dance“.
