Ученически раници, пълни с книги, свързват японското общество още от началното училище – традиция, която датира от близо 150 години. В репортажа си за The New York Times Мотоко Рич разказва за почти ритуалното избиране на така нареченото randoseru близо година преди детето да прекрачи училищния праг, без никой да задължава учениците да използват тези раници. Семействата предпочитат да ги купуват за децата си, водени от традициите и модата сред връстниците.
Когато е напълно зареден с учебници, тетрадки, несесери, таблети, randoseru може да тежи близо четири килограма. Изработени от кожа или друг здрав плат, раниците, които струват стотици долари, са пригодени да издържат през всичките шест години в началното училище. Повече от обикновена ученическа чанта, randoseru е уникален японски символ, отразяващ съответствието и последователността, които са дълбоко вкоренени в културата.
Мотоко Рич отбелязва, че в Япония културните норми често се налагат на децата в училище и у дома, като натискът от страна на връстниците играе толкова мощна роля, колкото всеки конкретен орган или закон. Поне на повърхността това може да помогне на японското общество да работи гладко. По време на пандемията от коронавирус например правителството никога не е налагало маски или блокиране, но въпреки това мнозинството от жителите носеха маски за лице на обществени места и се въздържаха да излизат на претъпкани места. Японците са склонни да стоят тихо на опашки, да спазват пътните сигнали и да почистват след себе си по време на спортни и други събития, защото са били обучавани от детската градина да го правят.
Носенето на обемистата раница в училище дори не е правило, наложено от някого, а правило, което всички спазват заедно, казва Шоко Фукушима, доцент в Технологичния институт Чиба.
На първия учебен ден тази пролет – японската учебна година започва през април – тълпи от нетърпеливи първокласници и техните родители пристигат за церемония по влизане в началното училище Китасуна в квартал Кото в източно Токио. В стремежа си да уловят емблематичен момент, отразен в поколения японски семейни фотоалбуми, децата, почти всички носещи randoseru, се нареждат с родителите си, за да позират за снимки пред училището. Децата слагат всичко необходимо в раницата си преди да се приберат вкъщи.
По-голямата част от децата избират randoseru, което е използвано и от нашето поколение, казва Сари Акимото, чийто 6-годишен син Котаро, избра раница в камилски цвят. Така че решихме, че ще бъде хубаво.
В миналото раниците са били в два цвята – черни за момчетата и червени за момичетата. През последните години търговците на дребно предлагат раниците в богата палитра от цветове и с някои отличителни детайли като бродирани герои от анимационни филми, животни или цветя или вътрешни подплати, изработени от различни материи.
Все пак повечето момчетата днес носят черна раница, въпреки че лавандуловото е изпреварило червеното по популярност сред момичетата, според Асоциацията на randoseru. И освен цветовите вариации и увеличения капацитет за побиране на повече учебници и устройства, формата и структурата на чантите остават забележително постоянни в продължение на десетилетия.
Почти тотемичният статут на randoseru датира от 19-и век, по време на епохата Мейджи, когато Япония преминава от изолирано феодално кралство към модерна нация, ориентираща се към нови отношения с външния свят. Образователната система помогна за обединяването на мрежа от независими владения – със собствени обичаи – в една нация със споделена култура. Randoseru се произвежда в Tsuchiya Kaban, близо 60-годишен производител на randoseru в Токио. Всяка чанта се сглобява от шест основни части и отнема около месец, за да бъде завършена.
„Училищата насадиха идеята, че „всички са еднакви, всички са семейство“, каза Итоку Томано, доцент по философия в университета Кумамото.
Военните корени на randoseru са в съответствие с японските образователни методи. Учениците се учат да маршируват в крачка един с друг, тренирайки на детската площадка и в класната стая. Училищната система не само помага за изграждането на национална идентичност; преди и по време на Втората световна война подготвя и ученици за военна мобилизация. След войната страната се мобилизира отново, този път за възстановяване на икономика. Като признание за силната солидарност, символизирана от randoseru, някои големи компании дават раниците като подаръци на децата на служителите.
Тази практика продължава и до днес. На церемония по-рано тази година в централата на Sony в Токио президентът на компанията Хироки Тотоки подари брандирани раници на всички 250 деца на служители, които ще бъдат първи клас. Той отбеляза, че това е 66-та церемония за компанията и тя е „важен елемент, която свързва семействата“.
Бабите и дядовците често купуват randoseru като подарък. Кожените модели могат да бъдат доста скъпи, със средна цена от около 60 000 йени или 380 долара.
Пазаруването на рандосеру е ритуал, който започва още година преди детето да влезе в първи клас.
В Tsuchiya Kaban, почти 60-годишен производител на раници в източен Токио, семействата си уговарят срещи за децата си да пробват модели в различни цветове в шоурум, преди да направят поръчки, които да бъдат изпълнени в свързаната фабрика. Всяка чанта се сглобява от шест основни части и сглобяването й отнема около месец.
Шиничиро Ито, който със съпругата си Емико пазаруваха за 5-годишната им дъщеря Шиори, каза, че никога не са обмисляли алтернативи на randoseru.
Това все още е образът, който се появява, когато си помислите за чанта за начално училище, каза Ито. Шиори пробва чанти в няколко цвята, включително светло синьо и пепел от рози, преди да се спре на randoseru от сива кожа, което струва повече от 500 долара.
През последните години някои родители и защитници на правата на децата се оплакват, че чантите са твърде тежки за най-малките деца. Randoseru може да покрие половината от тялото на типичен първокласник. Дори разтоварена, средната чанта тежи около три килограма. Повечето училища нямат лични шкафчета за учениците или много място за съхранение на чиновете, така че учениците често носят учебниците и училищните пособия всеки ден до дома си.
Няколко производители са разработили алтернативи, които запазват формата на randoseru, но използват по-леки материали като найлон. Но те бавно набират сила, за сметка на randoseru, което всички носят.
Снимки: Норико Хаяши/ The New York Times
