Миналата година прочетох „Без милост“ – първия роман от трилогията за семейство Лолес, който съживи приспания ми от изтъркани сюжети глад за романтични четива. Книгата ми хареса толкова много, че вече бързах да наредя Лекси Блейк сред любимите ми авторки на любовна литература. В ума ми нямаше и капка съмнение, че следващата част от поредицата й ще е също толкова добра, ако не и повече. Все пак Бран беше обрисуван като много по-сложен и интересен образ от Райли и именно малкият брат подсигури изключително забавния финал на „Без милост“. Как би могла да ме разочарова историята, в която той е главен герой?
Както може би усещате, въпросът не е риторичен.
След като братята и сестрата Лолес въздадоха част от отмъщението си в предишната книга, а адвокатът Райли се сдоби със съпруга в лицето на милата и интелигетна Ели, в „Разплата“ (изд. „Ибис“) е ред на Бран да излезе на сцената и да изпълни своята част от плана. Неговата цел е медийната кралица Патриша Кейн, чието лице грее от милиони телевизионни екрани и списания със съвети за готвене, стил и поддържане на домакинството. Представете си я досущ като нашата Гала, само че като въплъщение на злото зад кулисите (макар че кой знае?).
Безскрупулната шефка от ада определено не е лесен противник, когото да атакуваш безрасъдно. Ето защо Бран се заема да спечели на своя страна асистентката й Карли. Карли е типичната добра душа, попаднала в отвратителна ситуация поради независещи от нея обстоятелства. Пороците на бившия й съпруг са я забъркали в ужасна каша с мафията и са предоставили на шефката й перфектното средство за изнудване. С други думи, Карли е заложница на Патриша. Жена, която отчаяно се нуждае от спасение. А каква е определящата черта на Бран? Комплексът да бъде вечният рицар на бял кон, който никога не би изоставил девойка в беда.
Основната причина да харесам толкова началото на поредицата беше изключително сполучливата комбинация между любов и война. Корпоративните врътки, напрежението и елементите на трилър ме грабнаха, защото обожавам истории, в които героите, макар и влюбени, се намират в реална опасност и имат какво да губят. В „Разплата“ обаче е обърнато прекалено голямо внимание на сърдечните драми за сметка на борбата за възмездие, която уж е в центъра на всичко, и книгата сериозно ми доскучаваше заради това.
Бран е по-сложен образ от Райли, с дълбоки психологически травми и проблеми с гнева, които го превръщат в жива природна стихия. Отначало нямах съмнения, че ще бъде интригуващ, но постоянното му самобичуване и стремежът му да се прави на спасител на онеправдани жени го направиха адски антипатичен. Към средата вече се бях уморила да слушам непрестанните му измъчени тиради и въздъхвах с облекчение всеки път, когато друг член на семейството му влезеше в контакт с него, за да ме разсее.
Може би това всъщност е признак за добре изграден персонаж – ако те изкарва от нерви, значи е многопластов и не ти е никак безразличен, нали така? Раздразнението обаче си остава. За щастие, Карли е доста по-симпатичен образ – от онези, които привидно са хрисими, но притежават възхитителна вътрешна сила, само че не ми беше достатъчна да износи цялата връзка.
Още едно от разочарованията ми е, че Райли и Ели не се появиха. Изобщо! Нямаше нито една сцена с тях. (Не считам двете реплики на самия финал за сериозно участие.) Вярно е, че при любовни поредици искаш да отделиш внимание на конкретната двойка и да не ги изместваш от светлината на прожекторите, но един от основните мотиви, които Лекси Блейк прокарва, е този за семейството, близостта между тези хора и неустрашимата им лоялност един към друг в опасната мисия, която са предприели. Връзката помежду им трябва да укрепва, а не да се разводнява. Според мен никак нямаше да навреди Ели и Райли да пообщуват с Карли и останалите повече. Честно казано, ми липсваха.
Предполагам, че най-сериозната ми критика е чувството за дежа вю, което ме обзе на финала. Няма да навлизам в територията на спойлерите, но към края Лекси Блейк определено рециклира използвани в „Без милост“ ситуации. И доста си личи.
На фона на всичко това обаче „Разплата“ ми поднесе един прекрасен подарък под формата на социопат с панделка. Става дума за великолепния Дрю, който спечели сърцето ми още от самото начало на поредицата и повдигаше духа ми с всяка своя поява. Тук опознаваме и друга страна от студения, калкулиращ характер на големия брат, а именно чувството му за вина, интровертността, устрема да защити семейството си на всяка цена и Шерлоковата роботизирана нърдовщина. Какво повече да иска човек?
След цялото мърморене е редно да изтъкна, че в никакъв случай не съм се отказала да довърша трилогията, нито пък смятам „Разплата“ за лоша книга. Сама по себе си се чете с кеф. Проблемите идват от сравненията с предшественичката й и високите очаквания, които за мен не се оправдаха. Искрено се надявам финалът да е по-силен и Лекси Блейк да изглади треските, защото все пак става дума за разкошния Дрю. Искам любимият ми герой да блесне в своята история и поредицата да получи удовлетворяващия завършек, който смятам, че заслужава.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
