“Регистърът” (изд. “Екслибрис”) на Шанън Стокър отдавна стои в купчината ми с книги за четене. Тя бе номинирана в наградата “Бисерче вълшебно” 2015 и е един от романите, които се наложи да защитавам от нападките на дама, отсъдила за качествата на част от текстовете след диагонален прочит на анотацията. В крайна сметка реших да проверя що за произведение е това и дали “подбужда към омраза и разделение между половете”, дали “принизява ролята на жените и толерира робството”.
Главната героиня в книгата е Мия Мориси. Тя е в навечерието на своя 18-и рожден ден и се готви да бъде “публикувана” в Регистъра – каталог, от който прослужилите мъже могат да си закупят съпруга. Регистърът толерира момичетата, които са отглеждани с много грижи, докато синовете са смятани за лоша инвестиция и често са изоставяни на държавата след раждането им. Веднъж закупени, момичетата стават собственост на съпрузите си и са длъжни да спазват разпоредбите на “Ръководство за момичета”. Те не се виждат със семействата си, не поддържат никаква връзка и единствената им задача е да правят съпрузите си щастливи. Мъжете пък, отбили 4-годишна военна служба, са способни да си спестят пари и да си купят жената, която могат да си позволят. Колкото по-скъпа е покупката, толкова по-красива и покорна е жената…
Мила, красива, очарователна – това са само част от похвалите, които Мия е получавала през целия си живот. И нито мисълта да бъде купена я стряска, нито сметките на родителите й колко пари ще получат за нея… защото Регистърът е статуквото. Но всичко в представите на девойката започва да се променя, когато едната от трите й сестри – Корина – ненадейно се прибира вкъщи. Кръвта и синините по лицето на Корина не могат да се сравнят с ужаса в очите й и с кратката информация, която дава на Мия: “Мислех, че е шега, но всичко се оказа истина”. Думите на Корина са свързани с остаряла статия от чуждестранно списание, описващо американските съпруги като робини. Първоначално героинята решава, че няма как това да бъде вярно, но след телеграмата за смъртта на сестра й, девойката решава да не се примирява със съдбата си.
Докато планира как да се отърве от Регистъра, Мия осъзнава, че умее да готви, да се гримира и да шие, но няма никакви практически умения извън ролята на бъдеща съпруга. Грандиозният й замисъл да избяга от родителите си в Мексико, я кара да посвети в своя план Уитни – дъщерята на шофьора, – която има толкова ниски резултати на изпита за Регистъра, че съдбата й е на държавна собственост:
…Важно било умните да не се женят за други умни. Регистърът бил създаден с цел хората да не са интелигентни… Моето дете може някога да направи преврат, затова оценката ми е толкова ниска, че никой съпруг няма да ме пожелае…
Кроежите на двете момичета са на път да бъдат осуетени от появата на кандидат-съпруга Грант Марсдън. Нахакан, богат и симпатичен, той е като хищник, готов да преследва жертвата си до край. Жестокостта струи от порите му и жалкият опит на Мия да се изкара недобра инвестиция само го провокира да побърза с плащането на сумата за нея. Разбрала колко истинна може да бъде статията от старото списание, девойката ще трябва да предприеме отчаян ход и да избяга незабавно, ако иска да оцелее.
В бягството на Мия и Уитни неволно е замесен и Андрю – бивш работник от фермата “Мориси”, на когото остава месец преди военната служба. Макар да не желае да помага на разглезената богаташка дъщеря, нещо го провокира да не изостави на правителството да прибере обратно бегълките. Тримата се отправят към Мексико, но се оказва, че начинанието им граничи с невъобразимото. По петите им са военните, а мултимилиардерът Марсдън е твърдо решен да си върне съпругата с цената на всичко. Защото да бъдеш свободен е най-голямото престъпление в света на Регистъра!
В опитите си да избягат, Мия и Уитни ще се натъкнат на коварство и на доброта от напълно неочаквани страни. По пътя си ще срещнат гей двойката Алекс и Франк, “държавната собственост” Лиса и бащата и син Род и Картър. Сблъсъкът с “различните” жители на Америка ще позволи на Мия да разгледа ситуацията с Регистъра от всякакви възможни ъгли и ще я провокира да търси истината – колкото и нелицеприятна да е тя.
Докато разгръща сюжета, авторката поставя пред читателите въпросите за значимостта на свободата и за ролята на образованието в процеса по освобождаване на личността от оковите на робството:
Без образование, без възможности за реализация, американските жени са безпомощни и не осъзнават тежкото положение, в което се намират.
Другите теми, провокиращи вниманието на читателя, са състраданието, равноправието между половете и саможертвата в името на промяната. Любовта в различните й измерения също е залегнала в сюжета на “Регистърът”, добавяйки още един привлекателен щрих към увлекателната история на Мия Мориси.
Щастлива съм, че тази книга попадна в ръцете ми. Както и подозирах, обвиненията по неин адрес, за които споменах в началото, се оказаха напълно безпочвени. Бих препоръчала “Регистърът” на Шанън Стокър на тийнейджърите на възраст 13+, защото ми се струва, че ако четяха повече такива книги, нямаше да повдигаме често-често въпроса за образованието и толерантността сред младежите.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
