Често купувам книги, защото съм прочела някъде кратко резюме и сюжетът ми се е сторил интересен, а после забравям за тях с месеци наред. Книгата си стои на рафта, докато един ден красивата ѝ корица не ми напомни за себе си. И в този момент си позволявам странния лукс просто да я грабна и да започна да чета, без да си припомням за какво иде реч – ей така, на сляпо.
Джон Ланган не ми беше познат като автор, но имах онова сладко предчувствие, което никога не ме е лъгало – нещо завладяващо предстои. Само дето първата част от едни 70 страници на „Рибарят“ ми се сториха толкова тривиални и простовати, та за миг реших, че може би съм се заблудила, може би това не е историята, която ще ме грабне. И после… После Ланган така ме закачи с кукичката си като опитен рибар, че само прелиствах страница след страница във възторг и се чудех какво ли още ме очаква. Но за какво всъщност става въпрос в този роман, който се оказа носител на престижната награда „Брам Стокър“?
„Рибарят“ (изд. „Сиела“, преводач Надежда Розова) ни запознава с двама мъже – Ейб и Дан, чието минало си прилича – и двамата са загубили съпругите си. Риболовът сред неизбродимите гори край град Удсток, където реката извира от едно старо водохранилище на име „Ашокан“, се превръща в тяхната утеха, докато един ден не чуват легендата за Холандския поток и Der Fisher, Рибарят – същество, което може да изпълни всяко човешко желание. Какво желание може да има човек, който е загубил най-близкия си, освен да го върне при живите? Но дали това ще бъде възможно и на каква цена? Истина ли е зловещото сказание, или само странна мълва? Ейб и Дан са готови да разберат.
Това е лошо място, преподобни. Лошо място е, не бива да разпитваш за него.
Ланган толкова добре развива историята нататък, че каквото и да кажа, ми се струва недостатъчно, за да ви убедя защо тази хорър книга си заслужава прочита. Четях с широко отворени очи, въображението ми работеше с пълна силна, тайничко си представях всичко това екранизирано по Нетфликс и през цялото време за миг не спирах да се удивлявам на таланта на автора, който е пресъздал на белия лист всичко с такава лекота.
снимка: Wikipedia
– Колко работа му остава?
– Не много.
– Изплел ли е влакната?
– От косите на десет хиляди мъртъвци.
– Изковал ли е куките?
– От мечовете на сто мъртви царе.
– Очертал ли е границите?
– Ако изприпкаш до вкъщи, ще имаш време да целунеш жена си за сбогом.
Хареса ми как авторът ни връща в миналото, по време на строежа на водоема, после постепенно разкрива историята не само на семейството имигранти, с които всичко започва, но и ни разкрива повече за Рибарят, а с него май вземане-даване по-добре да си нямаш. Рибарят от своя страна също води титанична борба с невъобразимо създание, надигащо се от черен океан. И причината за това е не по-различна от тази на Ейб и Дан:
Къде търсел това чудовище? Кой океан е достатъчно дълбок?
– Сила – отговорил Райнер на въпроса на Андрея. – Успеел ли да забие куката си в муцуната на Левиатан, щял да може да използва неговата сила за свои цели. Можел да върне съпругата и децата си. Кой знае какво още искал? Какво може да си пожелае човек?
Е, вие какво бихте си пожелали? И каква цена сте готови да платите?
Ланган неслучайно започва романа си с цитат от „Моби Дик“. Феновете на Мелвил има с какво да се впечатлят и тук. „Рибарят“ е фантастично зловещ и покоряващ роман, написан с размах. Направете си услуга – не пожелавайте нищо, за което ще съжалявате. Пожелайте си само да прочетете тази книга! Едно далеч по-простичко желание, при това с цена под 20 лв. и без уловки. А после предайте нататък, защото хубавите книги трябва да се споделят. :)
Още едно ревю за книгата може да прочетете от Христо Блажев в блога на Книголандия тук.
Можете да поръчате „Рибарят“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
