“Ритматистът” (изд. „Студио Артлайн“) на Брандън Сандерсън дава началото на тийн фентъзи поредица, която ни всмуква в различен и интригуващ свят. Съединените щати се наричат Съединени острови, Европа е завладяна и подчинена от източната империя ДжоСеун, Мексико се управлява от ацтеките, а хората от Съединените острови от години се борят срещу недобре позната напаст – дивите тебеширчета. Тебеширчетата са странни двуизмерни тебеширени фигурки, които убиват хората, а произходът и мотивацията им са неясни. За момента воините ритматисти са успели да ги изолират в Небраск. Ритматистите са хора със специални способности да се защитават и нападат чрез рисуване на геометрични тебеширени фигури и тебеширчета.
Водачът ни в този стиймпънк свят и главен герой е Джоел, който е на 16 и учи в колежа “Армедиус”, в който освен обикновени ученици се обучават и ритматисти. Той е обсебен от ритматиката, но, за негово съжаление, не притежава ритматически способности, което не му пречи да е истински експерт по ритматически фигури, стратегии и история. Джоел не се отказва от мечтата си да учи ритматика и шансът го спохожда когато започват отвличанията на ученици ритматисти, а той е определен за асистент в разследването на професора по ритматика Фич.
Отвличания или убийства? Кой има интерес от тях? Какви са политическите последици и какво представляват странните тебеширени фигури, открити на местопрестъпленията?
“Ритматистът” е сравнително добре написан тийн роман, но не е трудно да се забележи, че замисълът на Сандерсън е за поредица (поне от 2 книги според наличната информация). В резултат повествованието е доста разтеглено, а действието е откровено мудно (с изключение на последната една трета от книгата). Сандерсън е създал интересен свят, подробностите за който се разкриват малко по малко, което принуждава читателя непрекъснато да прави догадки за естеството на тебеширчетата, войната и отвличанията. Тебеширчетата са загадъчни, но не плашат особено, поне до момента на сблъсъка с Драскача.
Тези недостатъци обаче се компенсират от странния ритматически свят, загадъчните тебеширчета, нагледните обяснения на различни риматически фигури и защити, както и симпатичните образи на Джоел, нескопосаната ритматистка Мелъди и професор Фич. Задължително трябва да спомена и илюстрациите и цялостното оформление на Бен Максуийни, без които потапянето в тънкостите на ритматиката щеше да бъде невъзможно.
Заслужава си да прочетете “Ритматистът” заради цялостната идея за ритматиката – странна смесица от религия, геометрия и умело рисуване с тебешир. Ако сте от хората, които се кълнат в силата на точните науки да обяснят света около нас и математиката е вашата религия, можете да приемете книгата и като обяснение в любов към геометрията. Аз направих точно това.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
