Имам малък грях към тази книга. Обещах си да я прочета в автобуса, но се оказа така, че я прочетох още преди той да е дошъл. Първият ми сблъсък с Роалд Дал във „Вълшебният пръст“ трябваше да е много вълшебен. И всъщност наистина беше вълнуващ и поглъщащ.
Вероятно не е трудно да се сетите, че по време на 20-минутното четене на „Вълшебният пръст“ съм търсел постоянно някакви поуки или нещо, което да ми удостовери гениалността на уелския писател. Да си кажа честно, не останах кой знае колко впечатлен, но цялото четене бе съпътствано с някакъв мистицизъм – дали пък краят няма да е някакъв съвсем специален?
И той наистина се оказа много приятен – с хубава поука, носеща усмивка. Много възпитателно, точно както си трябва. А работата на издателство „Ентусиаст“ наистина е направила книгата много добър завършен продукт – последните страници са изпълнени с информация за Роалд Дал, за семейството му и за шантавите истории, които са го съпътствали през детството му.
Заслуга за приятното четене имат и прекрасните илюстрации на Куентин Блейк, направени за англоезичното на книжката издание от 1995 година, които виждаме и тук. Малко молив и много въображение… Точно като за шоколадови мечти…
