Роберто Савиано спечели световна слава с романа си „Гомор”, но загуби нещо още по-ценно – сигурността за живота си. 34-годишният писател днес наистина е познат извън пределите на страната си и сигурно е спечелил немалка сума от продажбата на книгите си, но той не може пълноценно да се наслади на богатството и славата. Всичко това е, защото той не е автор на криминални романи, а разследващ журналист.
На пръв поглед „Гомор” не се отличава от многото книги за мафията – в нея се разказва за тайни сделки, убийства и връзките на мафиотите с властта. Единствената съществена разлика е, че това не е измислица. Всички герои и случки не са плод на авторовото въображение, а са истински. Савиано ги е описал такива, каквито са. Самият той твърди, че това не е роман, а „цялата истина – грозната, премълчаната, неудобната, разтърсваща цялото общество.“ В това се крие цялата сила на „Гомор” – тя ни показва действителността, такава, каквато сами не бихме могли да я видим; такава, каквато е позната само на замесените в Камората; такава, каквато дори и не бихме искали да я познаваме.
Авторът не пренася действието на измислено място, не сменя имената на участниците, не смекчава събитията. Ако го беше направил, може би днес нямаше да е „осъден” на смърт от шефовете на Камората. Но и никой нямаше да се е заинтригувал толкова много от книгата му, нямаше да е постигнал силният обществен отзвук, нямаше да е осъществил основната си цел – да разобличи истинските виновници.
Савиано описва всичко – как действа „Камората”, как са разпределени клановете й, кой ги управлява, как вербуват нови членове, как работят, как стават плащанията, как се организират убийствата, как се разпределят капиталите. Авторът разкрива точно кои кланове отговарят за наркотрафика, кои се занимават с контрабанда на стоки, кои са отговорни за създаването на фалшификати на дрехи и аксесоари. Савиано си служи с конкретни факти – той има данни за годишния приход на повечето от дейностите на Камората, точното разпределение на капиталите и кой колко печели. Авторът показва, че Камората всъщност стопанисва и легални фирми като супермаркети, фабрики за дрехи и захарни рафинерии. На практика той успява да докаже, че тя е вторият по големина работодател след държавата.
Но най-важното е, че той разкрива връзките на Камората с официалната власт – как се вербуват съдии, кметове, депутати… И на всичкото отгоре Савиано посочва точни имена. Той не прави като някои от колегите си по света, които използват само инициали или малко променят имената на участниците, а не се притеснява да изобличи мафиотите, както и замесените политици.
Всичко това превръща книгата не просто в поредния криминален роман, а в потресаващ разказ за истината. Думите на Савиано са толкова силни, точно защото той е живял сред комористите, работил е с тях, бил е един от тях.
„Гомор” е жестока в своята реалност. Тя ни поднася действителността такава, каквато не искаме, но трябва да видим. Защото хората не може само да си затварят очите за истината и да се самозаблуждават със смекчени факти и лъжливи обяснения. Роберто Савиано сякаш ни разтърсва, за да се събудим от дрямката си, от безсмисленото съществуване и бездействието. Тази книга е вик към всеки един от нас, че трябва да се действа, да се разкрива истината и да се съобщава на висок глас. Но дано не остане просто самотен вик в тишината.
Виж ревю и за другата книга на Роберто Савиано на български – „Красотата и адът“.
