Животът ти в книга, която не е твоята (авто)биография. Не, 71 живота в книга, която не е биография. Проектът „Родени 1971“ е едно от многото красиви деца на Деси Бошнакова, с които човек си струва да се запознае.
Точно 71 успели българи, родени през 1971 г. Едно цяло поколение, което в момента е в своя разцвет и точно сега е подходящо да направи своята равносметка. И изведнъж това поколение те допуска в своя свят…
Всъщност, познавам много от хората в тази книга – и самата Деси Бошнакова, Жюстин Томс, Яна Петкова, Марин Бодаков, Ясен Атанасов – прекрасни, прекрасни, ако трябва да цитирам героя на Тома Марков – Макаронов. С други, като Милко Георгиев, Иво Сиромахов, Светльо Билярски, Александър Кашъмов, Йордан Ефтимов се познавам виртуално, но впечатленията пак са „прекрасни, прекрасни“. А вътре има още десетки добри хора, за които не четете всеки ден по вестниците и списанията…
Форматът на тази книга е нож с две остриета – въпроси и отговори по стандартизирано интервю, без възможност за лирически отклонения. Но поне много ясно виждаш кой е взел проекта присърце и кой се е отнесъл с пренебрежение. Както и кой взима себе си прекалено насериозно и кой – не.
Най-хубавото е, че, прочитайки „Родени 1971“, можеш да разбереш дали изобщо знаеш какво искаш да правиш с живота си. И си даваш сметка за много неща, отговаряйки на въпросите наум.
P.S. Това ревю бе написано първо на хартия. Да живее „сряда вечер – безкомпютърна вечер“, която въведох миналата седмица с прочитането на книгата :)
P.S. Родители, внимавайте какво разказвате на децата си за вашето детство и не се правете на някого, който не сте били, за да не се окажете в комичната ситуация на бащата на Никола
