Бях предупреден за тази книга. Не в най-добрия смисъл на думата. Така че не очаквах нещо кой знае какво и… опасенията се оправдаха. Опит за сериозен хумор, интересни като профил персонажи, но нищо повече… Наистина ми се иска да виждам качествени български романи и затова опитвам да изчета колкото може повече нови книги от наши автори. Разбира се, страхът, че ще съм разочарован накрая, винаги го има.
Ако бях критик, може би щях да направя сериозни преходи към британския хумор. Като читател обаче съм доста разочарован. Книгата се чете доста бързо, но в моя случай причината е една: когато чета за близки неща, четенето се случва по-бързо. Професионално изкривяване, нали знаете – журналистика, местни новини, това-онова…
Шотландеца би трябвало да е пич. Първоначалното изграждане на образа му обещава сериозна доза хумор и лайфстайл, напомнящ за ранните 80 години. Препратката ми е към „Стари хипари“ на Михаил Вешим. Резултатът в „Колкото до Шотландеца“ обаче е коренно различен. За разлика от героите на Вешим, тук вероятният опит за социален експеримент със смяна на времевия ареал определено не се е получил и това лично мен ме разочарова.
Политическият хумор – много добре. Само не съм сигурен дали платформата е докрай подходяща. Иначе Ташева определено има право да отпуска края на потока на мисълта си и за щастие й се е получило.
Има и още нещо: Росица Ташева е предимно преводач. Правила е преводите на някои от най-хитовите книги, които са излезли на родния пазар през последните години. И това всъщност е ножът с няколко остриета в случая. В голяма част от романа виждаме скрита реклама на различни книги, които Колибри са издали през последните 2 години… Май няма нужда от чак такова продуктово позициониране, нали? Иначе тази книги трябваше просто да е безплатно рекламно копие за всички читатели*…
* Което не е никак лоша идея, между другото…
