Коледните празници неумолимо настъпват и отвсякъде чувам за коледна магия. В тази предпразнична обстановка се зачетох в „Роуз и къщата на магьосника”, където не става дума за Коледа, но пък има доста магия.
Роуз е 10-годишно сираче, което живее в мизерния приют за изоставени момичета на госпожица Крийподключ. Тя е оправна, схватлива и лишена от заблуди по въпроса с родителите. Всяка неделя приятелката й Мейси и останалите сирачета разглеждат т. нар. реликви от предишния си живот, преди да бъдат изоставени, и мечтаят за завръщане в семействата си. Роуз не храни такива празни надежди и мечтае само да си намери работа и да напусне сиропиталището.
Един ден в приюта пристига госпожица Мостинг, икономка на кралския алхимик господин Фонтейн, и избира Роуз за камериерка в дома му. Момичето е въодушевено и бързо си създава име на работливка.
Не всичко обаче тече по мед и масло. Магьосническата къща прави номера на момичето, госпожица Изабела (дъщеря на господин Фонтейн) е глезла с отвратителен характер, чиракът му Фреди е ядосан от признаците за изключителни магически заложби у Роуз, а прислужникът Бил непрекъснато й се подиграва.
За капак вестниците съобщават за няколко случая на изчезване на бездомни деца. След посещение в сиропиталището при г-ца Крийподключ, Роуз разбира, че и Мейси е изчезнала. Скоро й става ясно, че ще трябва да предприеме нещо, за да открие приятелката си и останалите деца, а Фреди и Густавус (вълшебният бял котарак на господин Фонтейн) са готови да й помогнат.
Кой се крие зад мистериозните изчезвания на деца? Ще бъдат ли достатъчни магическите способности на Роуз, Фреди и Гус, за да ги намерят и спасят? Възможно ли е група невъоръжени деца да се противопоставят на могъща магия само със силата на приятелството и добрите мисли? Всички това можете да разберете от „Роуз и къщата на магьосника” на авторката Холи Уеб.
Личното ми впечатление е, че на моменти действието се развива малко бавно, а терзанията на Роуз дали иска да използва магия, или не, се проточват прекалено дълго, което в един момент започва да дразни. Въпреки това, авторката е създала някои симпатични образи. Най-доброто попадение е необикновеният котарак Гус. Изпълнените с чувство за хумор разговори между Роуз, Бил и Фреди пък често ме караха да се усмихвам.
Анотацията на задната корица споменава поредицата за Хари Потър, но аз предпочитам да не правя сравнение, защото историите за момчето-магьосник са в съвсем друга, по-висока категория. Все пак, макар и непретенциозна, историята за преживелиците на Роуз е достатъчно забавна. Пък и е само начало на цяла поредица за сирачето с магьоснически талант!
За още ревюта на детски книги посетете detskiknigi.com!
