Рубиненочервено

Аз съм от този тип читатели, които избират книгата според настроението и емоцията си в момента на покупка. Колкото и да харесвам определена книга или автор, ако просто сега не съм в настроение за нея, чета нещо, което ще ме разведри, замисли или каквото искам да преживея сред страниците. Затова и в тези мрачни и неприятни януарски дни си взех „Рубиненочервено” на Керстин Гир.

Да, чета тийн книги, особено, когато ми е мрачно и тягостно.

Леки са и ме връщат в детските години. „Рубиненочервено” си е класически тийнейджърски роман с приключения и фантастични елементи. Действието се развива в днешен Лондон, а главна героиня е шестнайсетгодишната Гуендолин Шепърд, която произхожда от род, чийто потомци носят ген за пътуване във времето. Има няколко такива фамилии, които са обединени от тайно общество. Интригата се заплита, когато смятаната за обикновена Гуендолин се оказва наследничка на гена.

По грешка (или не точно) всички са смятали, че нейната братовчедка е тази, която ще пътува във времето. По тази причина Шарлот (братовчедката) е била обучавана дълги години във фехтовка, обноски и всички неща, които биха били полезни, когато се върне назад във времето. Но докато всички са вперили поглед и затаили дъх в Шарлот, ето, че Гуендолин попада в Лондон от преди век. Неприятното на това да си носител на този ген, е, че пътуването не може да се контролира. Това става единствено с устройство, наречено хронограф, пазещо се зорко от членовете на обществото,  който позволява да настроиш времето, в което ще попаднеш. Така, иска или не Гуендолин се присъединява към тайното общество, което си има цел и тези, които могат да се връщат в миналото имат задача, свързана с разгадаването на мистерия. В момента единствените, които са носители на гена са Гуендолин и Гидиън, наследник на един от другите родове. Естествено Гидиън е много готин, но и малко дразнещ, защото е бил обучаван, за разлика от нашата героиня. Но както се очаква ще прехвърчат искри между двамата, докато се учат да бъдат екип и се връщат назад в миналото.

Книгата, като усещане ми беше близо до историята на Пърси Джаксън на Рик Риърдън. Самата емоция, която носи, докато я четеш. Допълнителен плюс за мен е, че няма вампири, край на света, борба между доброто и злото, драматизъм и както вече сигурно съм писала тийнейджъри, които се държат като възрастни. Защото Гуендолин е типично 16 годишно момиче с поведението си и нещата, които я вълнуват. А ако „Рубиненочервено” успее да събуди интерес към историята у тези, които ще я прочетат, още един плюс.

Защото тук тя буквално оживява пред очите ти и досадните факти, вече са интересни. Освен това е свежо разнообразие сред всичките англо-американски автори да попаднеш на книга, писана от германка, каквото е Керстин Гир. Трилогията, ако съм пропуснала да спомена, това е само първата книга, е излязла в Германия и след това правата за нея са закупени и е издадена на английски. И тъй като наистина обожавам трейлърите за книги, слагам видео към филма, направен по романа. За съжаление няма превод и говорят на немски, но може да се схване идеята.
http://www.youtube.com/watch?v=s3hr0sXT8qo&feature=player_embedded