Да, знам какво си мислите, като четете това заглавие – смятате, че в следващите няколко абзаца ще ви занимавам с жалкия живот на някоя мацка, която има прекалено много обувки, прекалено високи амбиции и прекалено малко идеи какво да прави с живота си оттук нататък. Да, точно това ще си помислите! И, разбира се… ще сгрешите! Защото “С любовта на лъвица” (изд. „ЕМАС“) не е просто любовен роман – той е споделяне, той е признание, той е изповед за вечното търсене и намиране – търсене на себе си и намиране на другия.
Африка – джунгли, пустини, модерни градове, племенни общества… и една германка, решила да потърси отговори за живота си там, където повечето от нас не откриват нищо. Така започва автобиографичният роман на Кристина Хахфелд-Тапукаи. Загубила внезапно съпруга си, Кристина се озовава във водовъртеж от емоции. Тя е отчаяна, самотна и объркана и затова приема пътуването до Кения като спасителен пояс, който да я отведе по-далеч от страданието и по-близо до знанието за себе си. И се оказва права, защото щурата на пръв поглед екскурзия я дарява с нещо, което Кристина е смятала за безвъзвратно изгубено – любовта.
Дотук всичко изглежда очарователно познато и предсказуемо. Ала не за дълго. Защото любимият на Кристина е всичко друго, но не и героят, когото срещаме традиционно в подобен тип романи. Напротив, Лпетати до известна степен е антипод на всичко, което си представяме. Той е едновременно танцьор, африканец и воин от консервативното племе самбуру. Семейството му живее в колиби от тор, пътува часове, за да стигне най-близкия воден басейн, и не знае почти нищо за нашия (цивилизован) свят. Това на пръв поглед прави връзката между Кристина и Лпетати невъзможна. И все пак…
Е, няма да ви описвам какво се случва нататък. Само ще ви подскажа, че “С любовта на лъвица” е роман, който потвърждава най-популярната теза за любовта… и отрича всички останали. Ето защо не препоръчвам тази книга на хора с предразсъдъци, ограничено мислене или утвърдени стереотипи. Препоръчвам я на онези, които умеят да виждат стойностното отвъд подробностите, осмислят живота като търсене и намиране и са готови да приемат отговорите на своите питания, без значение колко странно звучат!
Ревюто е публикувано за първи път в сайта на 28 март 2011.
