Франческа винаги е била добро момиче. Страхувала се е от провала и е играла по правилата. Животът й изглежда съвършен, а тя смята, че ще остане такъв завинаги, защото е извадила голям късмет. До една фатална събота, в която годеникът й не се прибира у дома.
„С вкус на сол и мед“ (изд. „Enthusiast“) започва с погребението на Алекс и паническото бягство на Франческа. Мъката я лишава от възможността да споделя с най-близките си, задушава се сред тях и между четири стени. Знае с ума си, че нещо се е променило, но усеща със сърцето си, че няма сила на земята, която да го поправи.
Ужасена почти до ступор, тя успява да открие в спомените си кътче, където е била щастлива и където поемането на въздух не причинява непоносима болка – бунгало във вашингтонската гора, близо до океана.
Франки е млада, много млада, и затова в началото на книгата ни звучи твърде наивна. Изгубена сред морето на живота, тя не знае какво да търси, не разбира какво е открила.
Но с напредване на действието – случка след случка, спомен до спомен, героинята открива в себе си непозната сила. Успява да види недостатъците и грешките си и особено важно е, че ги приема. Бързо й се налага да порасне, за да не изгуби напълно разсъдъка си.
В ретроспекция успява да види живота си с Алекс такъв, какъвто е бил – несъвършен. Няма нищо съвършено, освен природата – раждаща, хранеща и убиваща.
Моето поколение очаква светът да изпълнява командите ни, да прави каквото наредим. Как е възможно да сме толкова наивни!
Така стигаме до едни неочаквани, но пълноправни герои, които изграждат цялостното, красиво в меланхолията си и бурно в приливите на откровеност, звучене на романа.
Гората и океанът – спокойствието, сладостта на пчелния мед и споделената любов и силата, солта на водата и пролелите сълзи. Храната, която е живот, и кафето, което пробужда. Семейството с непоисканите, но дадени съвети и незаслужената, но получена любов.
„С вкус на сол и мед“ на Хана Тъниклиф е приятно разказана история за загубата в нейната многоликост. Загубата на родител, на любим, на илюзиите и наивността. Няколко души се опитват да постъпят правилно и решенията им ги отвеждат по различни пътеки. А привидното, уж ясно за околните, крие истини, които по-добре да останат премълчани и забравени.
